Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
Погледна дирите. Наемниците дори не си бяха направили труд да скрият избора си: обратно на пътеката и на юг.
Върна се бързо при коня си, яхна го и продължи гонитбата.
Денят привършваше и околните звуци се променяха, както се променяха винаги, щом дневните обитатели на планините отстъпеха на нощните. Тал знаеше, че е така, когато двата свята се застъпят за кратко, когато нощните ловци се пробудят рано и връхлетят понякога над дневни същества, оказали се недостатъчно бързи да си намерят безопасно убежище.
Загледа се напред по пътеката и се опита да си представи какво ще направи Гарвана. След изненадата и загубата на двама души Тал се съмняваше, че ще е толкова безгрижен да вдига бивака си на открито и да поставя само един страж. Щеше да се свре някъде — в пещера или под някой скален навес, — без да пали огън, и да държи непрекъснато по двама будни за охрана.
На зазоряване Тал отново подкара по дирята им и я следва чак до мрак. Намери си колкото се може по-удобно място за нощувка; знаеше, че и на Гарвана му е също толкова тежко, колкото и на него.
Събуди се малко преди разсъмване. Вратът и гърбът му се бяха вкочанили, носът му течеше. Знаеше, че започва да се разболява от умора и глад. Не беше видял нищо годно за ядене, откакто напусна селото. Знаеше, че липсата на вода е още по-голяма заплаха от глада, така че допи каквото беше останало в меха и тръгна надолу по скалата да намери поток.
За негово щастие покрай потока растяха боровинки и той с охота се залови с тях. Повечето бяха недозрели, но малкото годни му предложиха достатъчно храна, за да повдигнат духа му. За час напълни празната торба.
Все още гладен, но вече много по-добре след боровинките и водата, Тал отново се отправи след плячката си.
Някъде предобед усети, че нещо не е наред. По разстоянието между отпечатъците от копитата можеше да прецени, че Гарвана и хората му не бързат. Нещо го зачовърка, докато следеше с очи дирята.
Преди половин час беше подминал конско изпражнение, което все още не беше засъхнало, тъй че трябваше да е доста близо зад Гарвана. Но нещо в следите го обезпокои.
Спря и слезе от коня. Гарвана и тримата му спътници бяха взели със себе си свободните коне. И в този момент го осъзна. Един от конете липсваше! Закрачи бързо, за да се увери, че е прав. Да, виждаше следи от пет коня, а не шест. И само три групи отпечатъци от копита бяха достатъчно дълбоки, за да показват, че конете носят ездачи на гърбовете си.
Някой се беше измъкнал встрани от пътя.
И тъкмо пак яхна коня, една стрела изсвистя покрай него. Тал се приведе и препусна напред, после отби сред дърветата, обърна се и зачака.
Онзи, който стреля по него, не го беше последвал. Тал остана да седи тихо, с ръка на конския гръб, мъчеше се да успокои умореното и уплашено животно.
Времето течеше бавно. Възможно беше онзи, който бе стрелял по него, да не се е задържал, за да види дали е улучил, а да е побързал, за да предупреди Гарвана. Или можеше да се крие сред дърветата от другата страна на пътя и да изчаква да види дали Тал ще се появи.
Най-сетне на Тал му омръзна да чака, слезе от коня, върза го за един храст и тръгна през дърветата успоредно на пътя. Движеше се на юг и в най-тесния участък, който успя да намери, бързо пребяга през пътя и свърна на север. Ако останалият в засада човек на Гарвана тръгнеше на юг, щеше да види следите му; но ако все още изчакваше появата му, щеше да е пред него.
Притичваше безшумно от дърво до дърво, нащрек за всеки намек за местонахождението на другия.
А после чу леко изкашляне и замръзна: звукът бе дошъл от не повече от десетина разтега напред. Тал знаеше, че Кихането и кашлянето са довели до смъртта на мнозина, при подобни обстоятелства. Зачака, вслушан за всеки звук, който можеше да издаде къде точно е другият.
Движеше се бавно, предпазливо. Не искаше нито шумоленето на листа, нито пукването на счупена съчка да издадат присъствието му.
После подуши миризма. Лек вятър бе духнал от северозапад и изведнъж Тал надуши вонята на другия мъж. Не се беше къпал от седмици, а и от пушеците на битката миризмата му беше лютива.
Тал напрегна още повече слух и зрение и най-сетне успя да види мъжа.
Беше се долепил до едно дърво, плътно до ствола, с готова стрела, очите му шареха по пътя напрегнато. Тал реши, че сигурно са му заповядали да не се връща без главата му.
Тал се прицели и се приближи още малко, докато не получи възможност за безпогрешен изстрел. После каза тихо:
— Пусни лъка.
Мъжът замръзна. Не обърна тялото си, но извъртя глава, за да може да види Тал с крайчеца на окото си. Отвори ръка и лъкът тупна на земята.