Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
— А как са били отрязани главата и ръцете?
— Какво искаш да кажеш?
— Чисто ли е било направено, или са били накълцани?
— Чисто. Много чисто.
— Искаш да кажеш: по начина, по който би го направил лекар?
— Мисля, че да. Не ми беше хрумвало, но сега като казваш…
— Случаят изглежда интригуващ.
— Ще го поемеш ли веднага? Капитанът ми каза да му се обадя колкото се може по-скоро.
— Съжалявам, но първо трябва да свърша с двете момчета.
Лу я погледна, после очите му се плъзнаха по масата.
— Какво им се е случило?
— Били са прегазени в метрото.
Сержантът поклати глава:
— Това ли е, което събра медиите във фоайето?
— Боя се, че да. Самата идея да бъдеш прегазен в метрото е достатъчно зловеща, но става още по-привлекателна за журналистите, ако се разглежда като двойно самоубийство или двойно убийство.
— Аха — обади се Марвин за пръв път. — И щях да чуя отговора в момента, в който ти влизаше.
— Наистина ли? — вдигна вежди Лу. Той преодоля колебанието си и пристъпи навътре. — Тези момчета изглеждат така, сякаш са били хвърлени в месомелачка. Е, и какво е — самоубийство или убийство?
— Нито едното, нито другото — обади се Лори. — Било е злополука.
Двамата мъже я погледнаха изненадано.
— Как можеш да си сигурна? — попита Лу.
— Убедена съм, че при аутопсиите ще открия, че децата са били убити, когато влакът ги е ударил. — Вижте слабото обгаряне на краката. — Тя вдигна крака на едното момче и посочи тъмно петно.
— И какво е това? — не издържа Лу.
— Изгаряния. — Тя посочи към пенисите на момчетата.
— Оу! — Лу направи гримаса на болка.
— Мисля, че са направили фаталната грешка да уринират едновременно върху третата релса, докато са стояли или на стоманения край на платформата, или на самите релси. Образувала се е електрическа дъга и ги е убила…
— Мили боже! — Лу се изправи. — Никога не ми го припомняй.
Лейтенантът остана за аутопсиите на двете момчета, които приключиха бързо. Както и бе предположила, Лори откри видими доказателства за теорията си. Междувременно разказа на Лу за аутопсията на Патриша Пруит, с която продължаващата зловеща серия от необясними смъртни случаи в „Манхатън Дженерал“ стигаше до осем.
— Лоша работа — поклати глава той. — Вчера Джак ми каза, че са седем и че обмисля идеята ти за сериен убиец, но че официално ръководството не излизало с никакво становище. Каква е реакцията на Калвин сега? Патологическият няма ли да даде пресконференция?
— Калвин още не знае за последния случай от тази сутрин — отвърна Лори. — Не знам как ще реагира, но не съм оптимистка. Страхувам се, че трябва да стане нещо извънредно, за да стигне до съзнанието му, тъй като токсикологията още не е готова. Когато се касае за „Манхатън Дженерал“, той е като кон с капаци. Все още мисли за болницата като за стария, уважаван академичен център, където е стажувал навремето. Последното, което би искал, е да накърни репутацията им.
— Ако там умират здрави хора, репутацията им така или иначе ще пострада. Съобщи ми, ако се съгласи с теб и промени мнението си. Както казах и на Джак, с всичко, което се случва в момента ръцете ми са вързани, поне официално. Вторачил съм се в случая на Чапман. Ако не стигна до някакъв заподозрян, току виж са ме изхвърлили с гръм и трясък от службата.
— Всъщност, аз работя с д-р Роджър Русо по няколко основателно заподозрени. Оставил ми е съобщение тази нощ, според него е постигнал известен напредък.
— Не ми е приятно да ми казваш, че работиш с този човек по обясними причини. Но ако стигнете до някакви имена мога да направя нещичко, стига да не е официално.
— Мисля, че вече разполагаме с едно — каза Лори. Тя подаде инструментите на Марвин и когато санитарят излезе да извика Сол да му помогне, тя продължи да му разказва за серията си и вероятността потенциалният убиец да се е преместил от „Свети Франциск“ в „Дженерал Манхатън“, както и че Роджър проверява трансфериралите се и може би дори е разговарял с някои от тях, включително с анестезиолога Наджах.
— Чакай малко! — Сержантът вдигна ръка. — Спри точно тук. Да не би да ми казваш, че твоето гадже възнамерява да отиде сам и да говори с Наджах или другите заподозрени?
— Мисля, че да — отвърна Лори. Не беше очаквала такава негативна реакция от Лу.
— Това е безумие — поклати глава той. — Знаеш какво мисля за аматьорите, които се правят на детективи. Едно е да разполагаш с имена теоретично и съвсем друго да тръгнеш да разследваш практически някого.