Единствена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-031-7
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Единствена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Джон Матю е изминал дълъг път, откакто е намерен да живее сред хората, когато неговата вампирска природа е била неизвестна както на него, така и на онези около него. Макар и допуснат да се сражава рамо до рамо с братята, никой не предполага каква е истинската му история — или истинската му самоличност. Всъщност завърнал се е падналият брат Дариъс, но в ново въплъщение и с много различна съдба. Когато една ожесточена лична вендета вкарва Джон в сърцето на войната, той ще трябва да призове както онова, което е сега, така и онова, което е бил, за да се изправи срещу абсолютното зло.
Хекс, симпат убиец, дълго се съпротивлява на привличането между нея и Джон Матю. След като е изгубила вече един любим в ноктите на лудостта, тя няма да позволи още един достоен мъж да стане жертва на объркания й живот. Но когато съдбата се намесва, двамата откриват, че любовта, също като съдбата, е неизбежна между сродните души.
— Какво има вътре?
Той вдигна ръка и потърка един в друг палеца и показалеца.
— Пари. От обиска на…
Той кимна.
— Това е подходящото място за тях.
Джон се обърна и се загледа към другия край на коридора, където се намираха спалните. Изплувалите спомени го поведоха натам, преди съзнанието му да се е намесило и той тръгна към стаята, където някога бе леглото му. Беше толкова странно отново да бъде тук, припомняйки си самотата, страха и мъчителното усещане, че е различен… Особено когато се намираше сред други момчета на неговата възраст.
Това беше най-лошото: да е сред такива, за които се предполага, че са същите като него, винаги го беше карало да се чувства още по-различен.
Хекс вървеше по коридора, на няколко крачки след Джон. Той се движеше тихо, като стъпваше внимателно с тежките си ботуши и тя последва примера му, така че приличаха на два призрака в притихналия коридор. Хекс забеляза, че всичко в сградата, макар и старо, блестеше от чистота — от лъскавия линолеум до боядисаните в бежово стени и армираните стъкла на прозорците. Нямаше прах и паяжини, нито драскотини и пукнатини. Това й даде някаква надежда, че монахините и административният персонал се грижат със същото старание и за децата.
Когато двамата с Джон стигнаха до двойните врати, тя можеше да долови сънищата на момчетата от другата страна, а различните емоции зад спуснатите им клепачи възбудиха рецепторите й на полусимпат. Джон подаде главата си в помещението и докато се взираше в децата, които спяха там, където някога беше лежал и той самият, тя забеляза, че се е намръщил.
Емоционалната му решетка беше… засенчена от нещо. Аналогична, но напълно самостоятелна структура, която тя беше забелязала и преди, но сега беше очевидна. Никога не беше долавяла подобно нещо у някой друг и не можеше да го обясни… Според нея Джон не беше наясно какво прави. По някаква причина обаче, пътуването в миналото му бе направило видима пукнатината в психиката му.
Както бяха видими и други неща. Той е бил същият като нея, изгубен и съсипан, отглеждан по задължение, без истинска обич.
Хекс искаше да го помоли да спре с всичко това, защото чувстваше какво му струва… и още колко по-далече щяха да стигнат. Но беше като омагьосана от онова, което й показваше той. И то не само защото като симпат се хранеше с емоциите на другите. Не, тя искаше да научи повече точно за този мъж.
Докато той се взираше в спящите момчета, завладян от миналото си, тя се съсредоточи върху силния му профил, осветен от дежурната лампа над вратата. Когато вдигна ръка и я положи на рамото му, той подскочи леко.
Тя искаше да каже нещо нежно и мило, да изрече думи, с които да докосне душата му, така, както той бе докоснал нейната. Но истината бе, че в тази негова откровеност се таеше повече кураж, отколкото тя някога беше проявявала, и в свят, пълен с алчност и жестокост, той разбиваше сърцето й с онова, което й даваше. Тук беше изпитвал такава самота, че споменът за тази тъга го убиваше. Въпреки това щеше да довърши започнатото, защото й беше обещал.
Красивите сини очи на Джон срещнаха нейните и той наклони глава въпросително. Хекс осъзна, че в мигове като този няма място за думи. Пристъпи към масивното му тяло и обви ръка около кръста му. Със свободната си ръка се протегна нагоре, положи длан на тила му и го придърпа надолу към себе си.
Джон се поколеба, но после се наведе с охота, като обгърна тялото й с ръце и зарови лице в косата й. Хекс го притисна в обятията си, давайки му от силата си и дарявайки го с утеха. Докато стояха плътно прегърнати, тя погледна над рамото му към малките тъмни глави върху възглавниците в стаята.
В тишината почувства как миналото и настоящето се смесват, но това не беше нищо повече от илюзорна представа. Нямаше как да успокои изгубеното момче, което е бил тогава. Но поне можеше да го направи с порасналия мъж.
Притискаше го силно в обятията си и за един кратък миг си представи, че никога няма да го пусне.
37.
Седнал в спалнята си в имението Ратбун, Грегуин би трябвало да се чувства по-добре, отколкото се чувстваше в действителност. Благодарение на няколкото емоционални кадъра, показващи портрета във всекидневната, съчетани с общ план на притихналото имение по здрач, ръководството в Ел Ей бе силно впечатлено от предварителния материал и им разреши да започнат истинските снимки. Нещата с иконома също се бяха подредили добре. Беше подписал официален документ, с който им даваше пълен достъп до всичко. Операторът Стан можеше буквално да завре обектива си във всяко кьоше на проклетата къща.