Магьосникът
- Автор: Скотт Майкл
- Серия: Тайните на безсмъртния Никола Фламел #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Калифорния:
В ръцете на д-р Джон Дий и Тъмните древни „Книгата на Авраам Мага“ би могла да се превърне в опасно оръжие, което да доведе до разрухата на познатия на човечеството свят. Най-могъщият ръкопис в историята съдържа тайната на безсмъртието — тайна, която никой не бива да узнава. Две страници делят Дий от познанието, което ще възвърне властта на Тъмните древни.
Единствено близнаците Джош и Софи могат да го спрат — но те са отдалечени на 13000 километра.
Париж:
Никола, Софи, Джош и Скати избягват от Охай и се озовават в Париж — Града на светлините, някогашен дом на Никола Фламел. Но завръщането не е никак приятно. Николко Макиавели, философ и виден колекционер на предмети на изкуството, живее в Париж и работи за Дий. Той е по петите им, а времето на Никола и Пернел изтича. С всеки изминал ден силата им намалява, телата отслабват. Време е Софи да овладее и втората магия — Огнената.
Само един човек е в състояние да я обучи: някогашният ученик на Фламел, граф Сен Жермен — самият той алхимик, магьосник и рок звезда.
Джош и Софи Нюман са единствената надежда за оцеляване на човешкия род. При положение че преди това не се настроят един срещу друг…
Със звук от стържене на камък Марс свали краката си от плинта и се обърна с лице към момчето. Джош забеляза, че при всяко негово движение по земята се сипеха прашинки от онова, което приличаше на каменна кожа.
Гласът на Джон Дий се извиси почти до крясък.
— И първото пророчество от Сборника се осъществи. Открихме двамата, които са един. Открихме легендарните близнаци. — Той махна с ръка към Джош. — Този човек има аура от чисто злато, а аурата на неговата сестра-близначка е чисто сребърна.
Марс наклони глава и изгледа пак Джош, а после протегна ръка. Тя беше още на половин метър от рамото на момчето, когато аурата му безшумно разцъфтя около него и яркото й сияние озари вътрешността на помещението, като позлати стените от полирани кости и накара Фобос и Деймос да избягат в най-дълбоките сенки зад плинта, в търсене на убежище. Сухият въздух изведнъж се напои с аромата на портокали.
Примижал от сиянието, което се излъчваше от кожата му, и усещайки как косата му се изправя, пропукваща от статична енергия, Джош смаяно видя как втвърдената кора започна да пада от пръстите на Марс, разкривайки силно загоряла мускулеста плът. Аурата на бога също запламтя, като обгърна статуята в гъста пурпурночервена мъгла, и здравата му кожа засия в гневно червено. Мънички искрици се отделяха от аурата и полепваха по плътта му, като бързо се охлаждаха и я покриваха със сиво-бяла, подобна на камък коричка. Джош се намръщи. Изглеждаше, сякаш аурата на бога се втвърдява в дебела черупка около него и бавно го превръща отново в камък.
— Силите на момичето бяха пробудени — продължи Дий и гласът му ехтеше в стаята. — Но не и тези на момчето. Ако искаме да успеем, ако искаме да върнем Древните, трябва да пробудим силите му. Марс Ултор, ще пробудиш ли момчето?
Богът опря големия си меч в земята и върхът му потъна с лекота в костения под. Той хвана дръжката с две ръце и се приведе напред да изгледа Джош.
„Не показвай страх и не изпадай в паника.“
Джош изпъна снага и се втренчи право в тесния правоъгълен отвор на каменния шлем. За миг му се стори, че зърна сред сенките вътре проблясък на ярки сини очи, преди те отново да засияят в червено. Неговата собствена аура помръкна до мътно сияние и двата сатира веднага запълзяха напред и се покатериха върху плинта, надзъртайки иззад бога към момчето. Сега гладът в очите им беше несъмнен.
— Близнаци.
На момчето му трябваше миг, за да осъзнае, че Марс е проговорил. Гласът на бога бе удивително мек и звучеше невероятно уморено.
— Близнаци? — Ясно личеше въпросителната нотка в гласа му.
— Ддда — заекна Джош. — Имам сестра-близначка, Софи.
— Аз имах момчета близнаци някога… много отдавна — каза Марс с отнесен глас. — Червеното сияние в шлема му помръкна и сините очи се мярнаха отново. — Добри момчета, прекрасни момчета — добави той и Джош не беше сигурен на кого говори.
— Кой е по-възрастният? — попита богът. — Ти или сестра ти?
— Софи — отвърна момчето и устните му се извиха във внезапна усмивка при мисълта за сестра му. — Но само с двайсет и осем секунди.
— А обичаш ли я? — попита Марс.
— Да… ами, искам да кажа, разбира се — отвърна изненадан Джош. — Тя ми е близначка.
Марс кимна.
— По-младият ми син, Ромул, също казваше така. Кълнеше ми се, че обича брат си Рем. А после го уби.
В костената стая се възцари мъртвешка тишина.
Момчето погледна във вътрешността на шлема и видя, че очите на Марс Ултор са сини и насълзени. Усети как собствените му очи се изпълват със сълзи на съчувствие. После сълзите на бога изсъхнаха и се превърнаха в пара, когато очите му пламнаха пак в червено.
— Аз пробудих аурите на синовете си, дадох им достъп до сили и възможности отвъд човешките. Всичките им сетива и чувства бяха изострени… включително омразата, страхът и любовта. — Той замълча за кратко, а после добави: — Те бяха близки, толкова близки, преди да пробудя сетивата им. Това ги погуби. — Той направи нова, по-дълга пауза. — Може би ще е по-добре, ако не те пробудя. Заради самия теб и заради сестра ти.
Джош премигна изненадано и се озърна през рамо към Дий и Макиавели. Лицето на италианеца беше безстрастно, но Дий изглеждаше също толкова поразен като него самия. Нима Марс отказваше да го пробуди?
— Боже Марс — започна Магьосника, — момчето трябва да бъде пробудено.
— То само ще направи този избор — рече меко Марс.
— Настоявам…