Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
— Макс, вътре съм. Давай.
Хуан намери една от главните тръби за постъпващ газ. Извади малко взривно устройство и нагласи сензора за движение. Не беше особено чувствителен, но за онова, което щеше да последва, бе напълно достатъчен.
Точно се готвеше да си върви, когато четирима мъже влязоха във фоайето. Бяха си свалили канадките и той веднага позна майор Еспиноза. С него бяха сержантът, който се бе качил на „Орегон“, и двама ефрейтори. Хуан бързо се скри зад някаква машина.
— Видяхме те да влизаш — надвика Еспиноза бръмченето на машините. — Не си усложнявай положението. Излез доброволно и няма да ти повдигна обвинение в дезертьорство.
Кабрило погледна взривното устройство, след това едрите ефрейтори пред вратата. Еспиноза и сержант Лугонес тръгнаха да го търсят.
— Макс — прошепна той тревожно. — Може би бомбата ще ме разкъса, но ти не спирай. Разбра ли? Все някак ще успея да се измъкна.
— Разбрано — отговори Макс сухо. Съзнаваше, че Хуан вероятно лъже за измъкването.
Хенли се загледа с празен поглед в пространството, но след малко се насили да действа.
— Господин Стоун, вдигни мощността на пет процента и опъни малко буксирното въже, ако обичаш.
— Слушам. — Ерик набра кодовете на двигателите на „Орегон“, които нямаха равни, и го придвижи четвърт възел напред.
Един техник, оставен на пост в кърмовия отсек, където беше барабанът за буксирното въже, се обади да съобщи, когато то започна да показва признаци на напрежение.
Въпреки че вятърът и вълните блъскаха кораба, Ерик винаги разбираше кога дърпа въжето. Знаеше как реагира „Орегон“ при почти всички обстоятелства.
— Въжето опънато, господин Хенли — обяви той с обичайната официалност в оперативния център, когато бяха в мисия.
— Отлично. Постоянно ускорение от трийсет метра на минута. Не прецаквай работата, момче.
— Слушам.
На километър и половина от кърмата въжето, минаващо около бетонната колона на кея и под носа на „Адмирал Браун“, се вкорави като стоманен прът, когато магнито-хидродинамичните двигатели се забориха с инертната маса на крайцера. Силите, които действаха, бяха огромни. Крайцерът започна да се движи, но не толкова бързо, че екипажът да разбере, че не става дума за удар от силна вълна по кърмата.
Първо трийсет сантиметра, после шейсет, после три метра. И в този миг опъна котвената си верига.
Ерик продължи да увеличава мощността, което беше причина кърмата на „Орегон“ да потъне дълбоко, докато водометните движители изстрелваха дебели струи вода. Но упоритите шегелни болтове, които Хуан бе отвил с толкова усилия, отказваха да отстъпят тези последни сантиметри. Точковите заварки на една от монтажните планки се скъсаха и тя поддаде, увеличавайки натоварването върху другите. „Орегон“ напъна по-силно и още една от планките се скъса. Останаха само шест. Метал стържеше в метал, докато шегелните болтове упорстваха да изпълняват своята задача.
Най-сетне те изскочиха и енергията, натрупана във въглеродните нишки по време на трескавото опъване, внезапно се освободи. От почти неподвижно състояние „Адмирал Гилермо Браун“ внезапно се понесе с шест възела. Въпреки ранния час капитанът беше на мостика и вдигна очи от доклада, който преглеждаше. Той веднага разбра какво се е случило.
— Боже мили, скъсала се е котвената верига. Кормчия, пълен назад с една трета мощност.
— Слушам, пълен назад с една трета мощност.
С две газови турбини, които заедно бяха способни да развият мощност двайсет хиляди конски сили, капитанът беше уверен, че ще устоят на всякакъв вятър. Но когато погледна индикатора за скоростта им над морското дъно, откри, че не само не е намаляла, а е нараснала.
— Кормчия, пълен назад половин мощност. Побързай, моряко!
Кеят беше само на осемстотин метра и корабът сякаш, се движеше право към едно от газопреработвателните предприятия. Изведнъж капитанът осъзна, че вятърът и вълните са по-силни от всякога.
— Пълен назад!
„Орегон“ можеше да се справи с двайсетте хиляди конски сили на крайцера без проблем. Ерик беше вдигнал мощността на осемдесет процента и със задоволство отбеляза, че сега теглят „Адмирал Браун“ със скорост шестнайсет възела. Въпреки разстоянието и бурята чу как една сирена започна да вие за настъпваща опасност от сблъсък.
Крайцерът беше безпомощен като шхуна със строшени мачти и се носеше право към газовото предприятие. Капитанът не можеше да си обясни какво става. Беше заповядал пълен завой наляво, за да се плъзнат встрани и да избегнат пряк удар в инсталацията, а плавателният съд отговори с бавно странично плъзгане. Миг преди удара той погледна отново индикатора за скоростта над дъното и с удивление видя, че вятърът тласка неговия боен кораб с почти двайсет възела.