Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Тайната на остров Пайн
Тайната на остров Пайн - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната на остров Пайн

Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:

Хуан Кабрило и хората му попадат на странна находка в джунглите на Аржентина. Тя води към мистериозна шахта на остров Пайн и нейната тайна — древен надпис, който посочва, че през петнайсети век един от корабите на китайския адмирал Цаи Сонг е потопен до „земята от лед“. Китайците, в съюз с Аржентина, искат да открият древната джонка „Спокойно море“, за да предявят претенциите си върху Антарктическия полуостров и петролните залежи там. Кабрило и хората му са единствените, готови да попречат на китайците да наложат новия световен ред. Ако се провалят, наградата за тях ще е… смъртта.
1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 129
Перейти на страницу:

Кабрило нямаше време за любезности. Каквото и да се случеше в тази сграда, доказателствата щяха да изгорят, когато „Адмирал Браун“ се покажеше през предната стена. Нави заглушител на своя ФН 75 и изчака, докато Еспиноза и сержантът изчезнаха от погледа му.

Използва плетеницата от тръби за прикритие и се приближи към вратата. Двамата ефрейтори бяха нащрек, но голямото, подобно на хангар пространство беше слабо осветено, а Хуан разполагаше с достатъчно укрития. Той непрекъснато поглеждаше назад, за да се увери, че останалите не са му минали в гръб. Точно се прицелваше, когато един редуцир-вентил точно зад гърба му избълва струя горещ въздух нагоре. Двамата ефрейтори погледнаха натам и единият го забеляза, вдигна автомата си и даде къс откос.

Беше истинска загадка как куршумите не повредиха някой важен кран или тръба.

Хуан се наведе, но веднага след откоса се изправи и повали единия от пазачите с два изстрела в гърдите. Войникът, който го беше пуснал в сградата, нахлу през вратата, стиснал здраво автомата си. Ефрейторът се беше хвърлил по корем зад няколко двесталитрови варела.

Кабрило стреля още два пъти и войникът падна напред, а вратите се затвориха зад него.

В далечината се чуваше как Еспиноза реве някакви заповеди.

Ефрейторът надникна иззад варелите, но Хуан заби един куршум на два сантиметра от главата му и хукна с все сили. Разстоянието беше по-малко от шест метра. Стигна до варелите и скочи на тях. Ефрейторът още лежеше по корем и не беше чул нищо.

Тъй като от дупката в единия от варелите потече нещо, Хуан предположи, че са пълни. Но не бяха.

Той стъпи на капака на единия и го събори заедно с още три. Стовари се в средата на дрънчащата бъркотия и за миг се зачуди какво се е случило. Аржентинецът се съвзе бързо и насочи автомата си срещу него. Кабрило беше изтървал пистолета при падането, затова ритна един варел срещу войника, за да му попречи да стреля. Късият откос изсвири нагоре към Т-образните подпорни колони.

Кабрило прегърна празния варел и се хвърли с него срещу аржентинеца. Повали го и се стовари на гърдите му. Ребрата на мъжа се строшиха като сухи съчки. Хуан трескаво затърси автоматичния си пистолет и точно се навеждаше да го вдигне измежду два варела, когато стената зад него беше надупчена от деветмилиметрови куршуми.

Еспиноза веднага го позна. Очите му се разшириха от учудване, а после се присвиха от задоволство, щом осъзна, че човекът, който му беше причинил толкова неприятности, се намира само на шест метра от него и няма оръжие.

— Знам, че си сам — каза той. Сержант Лугонес се появи зад гърба му. — Сержант, ако мръдне и един мускул, гръмни го на място.

Еспиноза остави автомата си на един от варелите, извади пистолета от кобура и го положи до него. След това тръгна към Хуан със самодоволния вид на злодей, който най-сетне е сгащил най-беззащитното дете в квартала. Не спря дори когато отвън зави тревожно корабна сирена.

— Не зная кой си и откъде си дошъл, но смъртта ти ще бъде особено забавна.

Хуан му стовари един светкавичен десен прав в носа и аржентинецът залитна.

— Много приказваш, друже.

Майорът се хвърли напред в сляпа ярост, а Кабрило го остави да се приближи и отстъпи в последния момент. Еспиноза профуча покрай него, Хуан го удари в гърба и майорът се блъсна в стената толкова силно, че ламарините издрънчаха.

— Биеш се като момиче — подигра го Хуан. — Лугонес, простреляй го в крака.

Подофицерът не се поколеба и секунда — стреля и Хуан се стовари на земята, като стискаше крака си и виеше от болка.

— Чудесно, а сега да видим как се биеш ти — подигра му се Еспиноза. — Изправи се, или следващият изстрел ще ти съсипе коляното.

Хуан се опита да се изправи, но всеки път рухваше на циментовия под.

— Май вече не е толкова корав, нали, сержант?

— Не е, господин майор.

Еспиноза се наведе и изправи грубо Хуан. Той се люшна неуверено и с усилие на волята си наложи да не изкрещи. Еспиноза го задържа прав с една ръка, а с другата му стовари два силни удара в корема. Хуан се преви и започна да пада, като едва не повлече и аржентинеца.

1 ... 117 118 119 120 121 122 123 124 125 ... 129
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)