Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
Отново нагласи своята плаваемост и плъзна едни заваръчни очила върху шлема, за да работи спокойно с електрическата искра, която беше по-ярка от слънцето. Извивката на корпуса го скриваше отгоре и за двайсет минути той направи и осемте заварки. Бяха толкова много, в случай че някоя се окажеше негодна. Хуан изобщо не се заблуждаваше, че е специалист в тази област. Десет минути след това трябваше да прокара буксирното въже през осемте скоби на монтажните планки. В края на въжето върза метална кутия с големината на книга. Тя служеше за клема на въжето, а вътре имаше експлозив. Сигнал от „Орегон“ щеше да взриви малкото експлозив и кутията щеше да се разпадне, така че въжето да се изтегли от скобите. Единственото доказателство щяха да бъдат осемте монтажни планки, но Хуан се надяваше, че и те няма да оцелеят.
Веднага щом се върна на „Номад“ и затвори външния люк на въздушния шлюз, Линда даде газ и потеглиха.
— Операция „Плесни с камшика“ вече започна — каза той на Ерик, който му помагаше да свали шлема.
— Някакви затруднения?
— Не, всичко протече гладко.
— Има още една добра новина — обади се Линда. — Ерик откри буря, която се движи към нас. Ще се разрази утре на разсъмване.
— Обади се на Ерик и му кажи да изтегли малко кораба от брега и да изпразни баластните цистерни на десния борд, но тази на левия да остави пълни. Така любимият ни скитник ще добие убедителен крен. — Очите на Хуан сияеха от очакване. — Надявам се, че аржентинците са се насладили на времето, през което управляваха тази част на света, защото скоро царството им ще свърши.
В пет следобед транспортното корабче с китайците беше минало край „Орегон“, който лежеше точно пред бреговата линия. Беше достатъчно близо, за да блъска усиления си нос в брега, когато върху кърмата се стовареше някоя по-силна вълна. Нямаше съмнение, че те ще докладват, че „Норего“ се е откъснал от брега и сигурно ще започне отново скиталчество си. Час по-късно се прибра измръзналият Макс Хенли заедно с екипа си и своя зловещ товар.
— Това беше гадно — обяви Хенли, когато моторницата беше вдигната с лебедки в хангара по протежение на кораба. — Не само е толкова студено, че и на бял мечок ще му замръзнат знаеш какво, но и Стивън Кинг щяха да го полазят тръпки от това гробище. Всички надгробни камъни са от китови кости, а оградата е направена от ребра с човешки бой. Сводестата врата е построена от черепи с големината на автомобили.
— Някакви затруднения при изваждането на останките?
— Освен че осквернихме осветена земя и си навлякохме вечно проклятие?
— Да.
— В такъв случай всичко е мина добре. Гробовете бяха, дълбоки само трийсетина сантиметра. Хората бяха погребани в брезентови торби, направени от платна. Изненадах се, че в голямата си част са изгнили.
— През зимата почвата е била прекалено замръзнала, за да ги закопаят, така че са изчаквали пролетта. Тогава е достатъчно топло, за да могат бактериите да си свършат работата.
— А сега какво?
— Върви да се стоплиш. Майк Троно и неговата банда току-що потеглиха към корабните останки. Докато се върнат, ще подготвим „Номад“ отново, а после ще започне представлението.
— Наближавала буря?
— Ерик каза, че ще се разрази утре на разсъмване.
— И сега не е много приятно.
— Както се казва: най-хубавото тепърва предстои.
27.
Майор Еспиноза остави прогнозата за времето на писалището на Луис Ларета. Малкият кабинет със задължителната снимка на генералисимус Ернесто Корасон на едната стена и плакат с полуголо момиче на другата беше изпълнен с дима от техните пури.
— Бурята би била отлично прикритие за нападението на американските специални части. Те очакват ние да си седим в помещенията, докато се промъкнат и разположат експлозиви навсякъде в базата. — Изглеждаше мрачен. — Смятам да изпратя патрулите около територията на базата още няколко километра напред. Ако американците са тук, сигурно са скочили с парашути навътре в полуострова и ще дойдат откъм сушата.
— Не мислиш сериозно, че ще нападнат, нали? — каза Ларета и махна безгрижно с кубинската пура.
Еспиноза го погледна хладно.
— Плащат ми, за да бъда готов за това. Не разполагам с лукса да имам собствено мнение.
— Всички имаме своите задачи — отговори директорът на базата, като си помисли, че е по-добре войниците да мръзнат навън, а не неговите хора.