Нощна сянка
- Автор: Креймър Андреа
- Серия: Нощна сянка #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Изведнъж усетих, че ме изпълва гняв към Шей. Той беше виновен за всичко. Преди да му спася живота, светът имаше смисъл и ролята ми в него беше ясна, а сега всичко се разпадаше.
Плесницата изплющя като камшик. Очите на Шей се разшириха и той изумено докосна следата, която пръстите ми оставиха върху бузата му. Без да кажа нито дума, аз се завъртях и последвах Рен навън.
Не го открих нито по коридорите, нито в общата стая, нито в столовата. Явно си бе тръгнал от училище. Разтревожена и огорчена, аз се запътих към шкафчето си с неясната надежда, че може да се появи за обяд. Когато стигнах, видях, че под вратичката на шкафчето ми е пъхнат лист хартия. Разгънах го и прехапах устни. Рен трябва да е бил истински вбесен, докато е писал — толкова силно беше натискал, че едва не бе съдрал хартията.
„Кала. Днес и утре няма да съм в училище. Ще се видим на съюза.“
Седнах на пода и кръстосах крака под себе си, облягайки се на студената стомана. Останах така, докато звънецът не оповести края на часа. Тогава, без да си давам труда да вадя обяда си от шкафчето, бавно се запътих към столовата.
Около десетина минути след като бяхме седнали на масата, Ансел изведнъж се намръщи:
— Хей, къде са Рен и Шей?
Толкова дълбоко се бях замислила, че дори не бях забелязала, че и двамата ги няма. Останалите от глутницата се размърдаха неспокойно, обезпокоени от отсъствието на своя алфа и на човешкото момче, което напоследък се бе превърнало в наш постоянен спътник. Огледах се из столовата — Шей го нямаше и сред обикновените ученици. Пазителите се бяха скупчили около една маса и си говореха, доближили глави, Лоуган обаче не беше с тях. Младите Пазители се държаха странно още от деня, в който Ефрон и Лоуган бяха отишли в Халдис, и всеки път, щом минех покрай тях, усещах острият мирис на тревога да витае около тях.
След като не открих Шей в столовата, се обърнах към останалите от глутницата на Рен. Очаквах, че Рен се е обадил на Дакс и му е разказал за случилото се в лабораторията, ала по лицето на Дакс се четеше същото недоумение, както и по лицата на другите.
— Имаше малък проблем — тихо казах. — Тази сутрин двамата се скараха.
— За какво? — свъси се Ансел.
Смущението ме заля като гореща вълна.
В този миг в другия край на масата някой подсвирна тихичко.
— По дяволите! — приведе се напред Мейсън. — Значи най-сетне се случи, а?
Дакс го погледна и през смях посегна към джоба си.
— Е, крайно време беше. Дължа ти десетачка — издържа повече, отколкото очаквах.
— Я почакай — ухили се Мейсън и ме погледна. — Шей изгуби ли някой пръст? Или ръка?
Поклатих глава.
— Дължиш ми двайсетачка, Дакс — заяви Мейсън и протегна ръка към Дакс, който се намръщи. — Вашият алфа притежава повече самоконтрол, отколкото ти подозираше.
— Забрави — отсече Дакс. — Казах само, че аз бих постъпил така на негово място, не съм твърдял, че Рен ще го стори. Облогът си беше за десетачка.
И той извади смачкана банкнота от джоба на дънките си.
Фей прокара пръсти през късо подстриганата му коса.
— Жалко, бях сигурна, че ще спечелиш.
— Какво става? — попита Ансел, като ги гледаше с недоумение.
Дакс изпука кокалчетата на ръцете си.
— Рен е дал урок на онова хлапе. Шей точи лиги по Кала, откакто е дошъл.
Ансел ми хвърли разтревожен поглед.
— Какво стана?
— Рен откри, че Шей ме покани на Кървавата луна, и не прие новината много добре — понижих глас. — Нахвърли се върху Шей в часа по химия и трябваше да ги разтървавам.
Дакс и Фей избухнаха в смях. Козет пребледня и приближи стола си до Сабин, която я прегърна през раменете.
— Шей те е поканил на бала? — прошепна Брин. — Ти какво му отговори?
— Отказала му е, разбира се! — сопна се Сабин и ни изгледа свирепо. — Какво упорито, глупаво момче. Кала, как се стигна дотам? Нали те предупредих! Да не си продължила да му даваш напразни надежди?
— Сабин, ти също беше там, когато Лоуган ми нареди да прекарвам повече време с Шей! Изобщо не съм искала това да се случва. Той ме покани и аз му обясних, че ще ходя с Рен.
Сабин продължи да ме гледа с неприязън и Козет побърза да последва примера й. Отпуснах се безсилно в стола си.
Ансел бавно въртеше ябълката в ръцете си, вперил невиждащ поглед в нея. Фей и Дакс бяха престанали да се смеят и сега обсъждаха условията на облога му с Мейсън.
— Продължавам да твърдя, че му дължиш още десет долара — каза Невил, като си играеше с перце за китара. — Определено намекна, че Шей ще изгуби някой крайник, когато Рен му се нахвърли.