Сирените на Холивуд (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сирените на Холивуд (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Отпред къщата им по нищо не се отличаваше от съседната, отстояща на голямо разстояние от нея. Даяна свърна по широката алея, посипана с натрошен мрамор и имаше достатъчно време да огледа постройката, докато се приближаваше към нея.
Тя беше бяла, двуетажна, в колониален стил, с колони, които — познавайки декорите на Холивуд — бяха най-безогледно изкопирани от Тара. Корнизът беше тъмнозелен, стълбите — тухлени. Даяна обаче знаеше, че фасадата на къщата няма нищо общо с вътрешната обстановка. Найджъл беше променил интериора из основи. Вътре къщата беше необикновена в буквалния смисъл. Даяна си спомни библиотеката на долния етаж. Тя представляваше точно копие на стар лондонски мъжки клуб от началото на века; с кожените кресла с облегалка за главата, със старинните мраморни камини и медните пепелници. Стаята беше опасана с решетъчни дървени полици, които, обратно на предназначението им, бяха отрупани с аудио и видеокасети. И ако човек се вгледаше в камините, щеше да види, че вместо огън в тях светеше телевизионен монитор, включен към видеозаписваща уредба.
В къщата имаше и други чудеса — банята например. Освен че беше просторна колкото гостна, в нея, наред с другото обзавеждане, имаше хладилник, видеомонитор и двойно легло. В задната част на къщата се намираха малко звукоизолирано студио и огромен басейн с водопад, който изтичаше към напълно отделено, саморъчно направено езеро.
Даяна спря пред къщата и слезе от колата. На вратата я чакаше Силка. С една команда на бодигарда лаят на доберманите замлъкна.
— Госпожица Уитни! — захилен до уши той се приближи да я посрещне. — Каква приятна изненада! Никой не ме е уведомявал за пристигането ви.
— За съжаление, никой не знае — унило отвърна Даяна. — Надявам се, че няма да ги обезпокоя. Разбрах, че турнето започва тази събота.
— Да — кимна Силка с едрата си глава. — Първо Сан Франциско, оттам Финикс в понеделник, Денвър във вторник, Далас от сряда до неделя и така нататък цял месец и половина. Всички чакат с нетърпение да тръгнат.
Даяна знаеше, че той говори предимно за Найджъл.
— Всичко наред ли е между тях?
Силка знаеше за какво точно го пита.
— Да, оправиха се. Бено е незаменим в тия неща. Ама той е с тях отдавна, от първото им турне в Щатите, което беше някъде… шейсет и пета. Да, шейсет и пета, щото същата година той ме нае.
— Какво представлява той?
— Кой, Бено ли? Ами с него се знаем от една благотворителна вечеря на Американското дружество на производителите на звукозаписна техника през шейсет и четвърта година. Тогава и двамата едва свързвахме двата края. Бях чувал за „Хартбийтс“, дори няколко пъти ги бях слушал, когато бях в Англия. Но след катастрофалното им първо турне в Щатите никой не искаше да има нищо общо с тях. Английският им импресарио нямаше и понятие от Америка, нито пък как се продава продукт. Мислеше, че щом в Англия са на върха, в Америка ще направят фурор. Във всеки случай по време на онази вечеря разказах на Бено за групата. Останах с впечатлението, че разговорът така си и остана там. Нали знаеш, никой не помни кой какво му е казал по време на сбирки или приеми. Но се оказа, че Бено запомнил и един ден ме потърси у дома. Убеди ме да подпиша с него договор и… останалото го знаете — той разпери яките си ръце, за да обхване къщата и цялото имение.
— В такъв случай, познавал си се и с Джон.
— Естествено — ала като че ли някаква сянка замрежи очите му. — Всички знаем Джон и всички го обичахме — той вдигна поглед към Даяна. — Чухте ли новия сингъл?
— Не, а много ми се иска.
— Тогава хайде да ви водя вътре. Те го работят в момента.
На прага, преди да влязат и къщата, Даяна спря мъжа с ръка и го попита:
— Силка, как е Крис? Ама честно.
Той се извисяваше до нея като планина, главата му като че ли стигаше до облаците.
— Добре е — отвърна Силка. — Честно.
Той я пропусна пред себе си и затвори вратата след тях. После добави, докато вървяха по тъмния и тих коридор:
— Турнето ще му се отрази добре. Ще видите.
Даяна долови в думите му нещо, което като че ли се отнасяше повече до нея.
— Не съм дошла, за да го спирам от турнето, ако за това намекваш.
— Не — ала изглеждаше облекчен. — Никога не съм я виждал такава. Вие направо я ужасявате.
Даяна разбра, че говори за Тай.
— И аз не знам защо.
Много добре знаеше. Просто искаше да провери дали той ще й каже.
— Тя усеща отношението на Крис към вас. И не може да разбере това приятелство. То я плаши, по моему, защото е веща в тия неща — той й хвърли поглед с крайчеца на окото. — Вие не сте й подръка, а всяко нещо, над което тя няма контрол, я плаши.