Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
— Имате предвид арестуването ви?
Радек сведе глава.
— Добре, моето арестуване. Предполагам, че е бил дубльор.
Габриел кимна.
— Беше много добър. Как успя толкова добре да се превъплъти в Круц?
— Нали не очаквате да ви отговоря на този въпрос? — Габриел погледна часовника си. — Надявам се, че не сте ме накарали да бия всичкия този път до Яфа, за да ми зададете един ненужен въпрос.
— Не — отвърна Радек. — Има и още едно нещо, което бих искал да узная. Когато бяхме в Треблинка, вие споменахте, че съм взел участие в евакуацията на затворниците от Биркенау.
Габриел го прекъсна:
— Може ли най-сетне да зарежем евфемизмите, Радек? Това не е било евакуация. Било е Поход на смъртта.
Австриецът остана мълчалив за миг.
— Споменахте също, че лично съм убил някои от лагеристите.
— Знам, че сте убили поне две момичета — отговори Габриел. — Сигурен съм, че са били повече.
Радек затвори очи и бавно кимна.
— Бяха повече — каза той студено. — Много повече. Спомням си този ден, сякаш беше миналата седмица. От известно време знаех, че краят наближава, но виждайки тази върволица от затворници, вървящи към Райха… Тогава знаех, че това е Gotterdammerung. И наистина беше Залезът на боговете.
— И започнахте да ги избивате?
Радек кимна отново.
— Бяха ме натоварили със задачата да запазя тяхната ужасна тайна, а след това оставиха няколко хиляди свидетели да излязат живи от Биркенау. Сигурен съм, че можете да си представите как се чувствах.
— Не — отговори искрено Габриел. — Не мога дори да започна да си представям как сте се чувствали.
— Имаше една девойка — продължи Радек. — Спомням си, че я попитах какво ще каже на децата си за войната. Тя отговори, че ще им каже истината. Заповядах й да излъже. Тя отказа. Застрелях две други момичета и тя пак се противеше. По някаква причина я оставих да си тръгне. След този случай престанах да убивам затворници. Разбрах, след като я погледнах в очите, че беше безсмислено.
Габриел сведе поглед към ръцете си, отказвайки да се закачи на въдицата на Радек.
— Предполагам, че тази жена е била вашата свидетелка? — попита затворникът.
— Да, беше.
— Странно — каза Радек, — но тя имаше вашите очи.
Габриел вдигна поглед, поколеба се, после рече:
— Така ми казват.
— Тя вашата майка ли е?
Още едно колебание, после — истината.
— Бих ви казал, че съжалявам — заговори Радек, — но знам, че извинението ми няма да означава нищо за вас.
Прав сте — отвърна Габриел. — Не го казвайте.
— Значи заради нея направихте това?
— Не — отговори Габриел. — Беше заради всички тях.
Вратата се отвори. Надзирателят влезе в стаята и съобщи, че е време да се тръгва за „Яд Вашем“. Радек бавно се изправи и протегна ръцете си. Очите му останаха приковани върху лицето на Габриел, докато поставяха белезниците около китките му. Габриел го съпроводи до изхода, после го гледа как върви през оградения пасаж и се качва: в задната част на чакащия микробус. Беше видял достатъчно. Сега искаше само да забрави.
След като напусна Абу Кабир, Габриел отпътува за Сафед да види Циона. Обядваха в малко ресторантче в Квартала на артистите. Тя се опита да го въвлече в разговор за делото Радек, но Габриел — едва няколко часа след като се бе отървал от присъствието на убиеца — нямаше настроение да го обсъжда повече. Той накара Циона да се закълне, че ще запази в тайна неговото участие в този случай, и побърза да смени темата.
Известно време говориха за изкуство, после за политика и най-накрая — за живота на Габриел. Циона знаеше за един празен апартамент на няколко преки от нейния. Бил достатъчно голям да се използва за ателие и притежавал едно от най-великолепните осветления в Горна Галилея. Габриел обеща, че ще си помисли, но Циона знаеше, че просто се опитва любезно да й откаже. В очите му се бе върнал неспокойният дух. Беше готов да замине.
Докато пиеха кафето, Габриел й каза, че е намерил място за някои от творбите на майка му.
— Къде?
— В Музея на изкуството от холокоста в „Яд Вашем“.
Очите на Циона се напълниха със сълзи.
— Прекрасно място — каза тя.
След обяда двамата се изкачиха по калдъръмените стъпала до апартамента на Циона. Тя отключи килера и внимателно извади картините. Един час избираха двадесет от най-добрите творби за „Яд Вашем“. Циона бе открила още две платна с изображението на Ерих Радек и попита Габриел какво да направи с тях.