Смърт във Виена
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Атанасов
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Смърт във Виена». Краткое содержание книги:
— Къде сме? Във Виена?
— В Йерусалим.
— Какво правиш тук?
— Работя по един доклад за Службата.
— За какво?
— За залавянето на нацисткия военнопрестъпник Ерих Радек.
— Радек?
— Той живееше във Виена под името Лудвиг Фогел.
Лавон се усмихна.
— Разкажи ми всичко — прошепна той, но преди Габриел да успее да каже и дума, отново изгуби съзнание.
Когато Габриел се върна в апартамента същата вечер, лампичката на телефонния секретар премигваше. Той натисна бутона „Старт“ и чу гласа на Моше Ривлин:
Затворникът от Абу Кабир иска да поговорите. Аз бих му казал да върви по дяволите. Решението е твое.
40. Яфа, Израел
Затворът беше обграден с висока стена с цвета на пясъчника, обточена по краищата със спирали от бодлива тел. Рано на следващата сутрин Габриел се представи на външния вход и незабавно бе приет. За да стигне до вътрешността, трябваше да мине през ограден участък, който много му напомни за Пътя за рая в Треб-линка. На другия край го чакаше надзирател, който мълчаливо го въведе в осигурителната камера, после в стаята за разпити — без прозорци и с голи стени от пенобетон. Радек седеше неподвижно до масата, облечен за свидетелстването си в строг черен костюм и с вратовръзка. Стиснатите му в юмруци ръце, оковани в белезници, лежаха на масата. Той поздрави Габриел с почти незабележимо кимване, но остана седнал.
— Махни му белезниците — каза Габриел на надзирателя.
— Това е против правилника.
Габриел изгледа надзирателя и минута по-късно белезниците ги нямаше.
— Правите го много добре — каза Радек. — Това друг от вашите номера ли е? Да не би да се опитвате да демонстрирате властта си над мен?
Габриел придърпа грубия железен стол и седна.
— Не мисля, че при тези обстоятелства е необходима подобна демонстрация.
— Предполагам, че сте прав — съгласи се Радек. — И все пак се възхищавам на начина, по който се справихте с цялата операция. Ще ми се да мисля, че аз бих се справил също толкова добре.
— За кого? — попита Габриел. — За американците или за руснаците?
— Намеквате за изявленията, направени в Париж от онзи идиот Белов?
— Верни ли са?
Радек го изгледа мълчаливо и само за няколко секунди нещо от предишната решителност се върна в сините му очи.
— Когато някой участва в играта толкова дълго, колкото мен, той създава толкова много връзки и се включва в толкова много схеми, че накрая понякога му е трудно да разбере къде е границата между истината и лъжата.
— Белов изглежда сигурен, че знае истината.
— Да, но се опасявам, че това е увереността на глупак. Виждате ли, Белов не беше в ситуация да знае истината. — Радек смени темата: — Предполагам, че сте видели вестниците тази сутрин.
Габриел кимна утвърдително.
— Преднината при победата му е по-голяма от очакваното. Очевидно моят арест има нещо общо с това. Австрийците никога не са обичали чужди хора да се бъркат в техните работи.
— Нали не злорадствате?
— Не, разбира се — отговори Радек. — Само съжалявам, че не се пазарих повече в Треблинка. Може би не трябваше да се съгласявам така лесно. Сега не съм толкова сигурен, че кампанията на Петер щеше да пострада от разкритията за моето минало.
— Има някои неща, които са политически неприемливи — дори и в страна като Австрия.
— Подценявате ни, Алон.
Габриел изчака да се възцари тишина. Вече започваше да съжалява, че бе дошъл.
— Моше Ривлин ме уведоми, че сте искали да ме видите — подметна той небрежно. — Нямам много време.
Радек се поизпъна на стола си.
— Чудех се дали ще ми окажете професионалната любезност да ми отговорите на няколко въпроса.
— Зависи от въпросите. Вие и аз имаме различни професии, Радек.
— Да — съгласи се австриецът. — Аз бях агент на американското разузнаване, а вие сте убиец.
Габриел се изправи да си върви. Радек вдигна ръка.
— Почакайте — каза той. — Седнете. Моля ви!
Габриел се върна на стола си.
— Мъжът, който се обади по телефона вкъщи в нощта на отвличането…