Невинна кръв
- Автор: Кантрелл Ребекка, Чайковски Джим
- Серия: The Order of the Sanguines Trilogy #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554802
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинна кръв». Краткое содержание книги:
„Планът му за Армагедон“ — напомни си Ерин.
Коридорът свърши в голям салон с библиотечни шкафове от двете страни и засводени прозорци с изглед към морето. Пред прозорците беше монтиран голям корабен щурвал. Заради пълните с морски вехтории витрини салонът приличаше на музей.
Рун отиде до голямата камина между шкафовете и протегна ръка.
- Още е топла.
- Шефът явно се е изнесъл по спешност — каза Джордан. - Сигурно е бил на онзи хеликоптер.
„Но защо?“
- Ще се погрижа за Кристиан - каза Бернар, отнесе тялото до камината и го положи на едно канапе. - Вие вижте какво можете да научите.
Ерин вече действаше. Вдясно забеляза врата на асансьор, украсена с месингова решетка. По дължината на стените имаше други затворени врати, които вероятно водеха към стаи и коридори. Без да им обръща внимание, тя отиде при щурвала. Той бележеше символичното място на капитана на този скован в стомана кораб. Високите прозорци осигуряваха чудесен изглед към морето, на изток към далечния бряг, където звездите вече бяха започнали да избледняват с приближаването на новия ден.
Усещаше, че времето им изтича. Погледна надясно, към най-близката врата. Може би капитанът държеше най-ценните си неща близо до командния си пост.
Отиде при вратата и установи, че е заключена.
Джордан забеляза раздразнението ѝ, докато се мъчеше да отвори, и каза:
- Дай на мен. Имам ключ.
Тя го изгледа невярващо.
Той насочи карабината, прицели се в ключалката и стреля.
Гърмежът я накара да подскочи, а резултатът - да се усмихне. Дръжката беше изчезнала и на нейно място зееше дупка.
Ерин отвори вратата. Зад нея имаше кабинет, облицован с орехова ламперия във викториански стил и стенопис, изобразяващ почти живи цветя, листа и виещи се лози, сред които летяха пеперуди и пчели.
Ерин тръгна право към масивното писалище.
Джордан я последва.
- Внимавайте - предупреди ги Рун от прага. - Не знаем дали...
Внезапно деликатните изображения оживяха. Листата затрептяха по клоните, цветята се завъртяха на стъблата си, пеперуди и пчели се отделиха от стената.
Целият мотив бе всъщност смъртоносен колаж.
Въздухът се изпълни със зашеметяващ калейдоскоп от движения и цвят.
И той се понесе към Рун.
41.
20 декември, 06:38
Средиземно море
Джордан се метна към Рун и го изблъска от вратата с удар в гърдите. Сварен неподготвен, свещеникът залитна назад и тупна по задник в салона.
С известно задоволство Джордан затръшна вратата в лицето му и викна:
- Стой там! - После грабна един чадър от закачалката и навря върха му през дупката във вратата, така че жилещият облак остана в стаята с него и Ерин. - Ще видя дали мога да разчистя тези гадини! Дотогава стой настрана, падре!
Едно цветче се понесе покрай бузата му — и го ужили в ъгълчето на устната. Джордан го сграбчи, смачка го между пръстите си и го хвърли на пода.
Сякаш ядосани от нападението, към него се устремиха още създания и сребърните им жила надупчиха всяко голо място по кожата му - лице, ръце, врат. Джордан се бранеше. Ерин също беше подложена на атака. Той тръгна към нея през облака, като се мъчеше да предпази очите си. Дори и да не бяха отровни за хората, гадинките като нищо можеха да ги ослепят с жилата си.
Ерин се бе свила до голямото старо писалище и се бранеше, като размахваше някаква папка. Джордан чу порой ругатни и видя капки кръв от безбройните пробождания по ръцете и лицето ѝ.
Тя плесна шията си и една пеперуда падна смачкана на пода.
Джордан свали дългото си яке и го заразмахва във въздуха. Стигна до Ерин, като използваше дрехата като матадор срещу хиляди гневни бикове, и след яростна борба успя да освободи малко пространство за дишане около нея.
Тя дръпна яката на своето яке и го вдигна над главата си като палатка. Наведе се и започна да рови из книжата за някаква следа къде може да е отишъл Юда.
Джордан надникна над рамото ѝ. Документите бяха написани на десетки езици, много от тях явно древни.
- Просто вземи всичко! - извика той. - После ще ги прегледаме!
- Не и преди да сме елиминирали заплахата тук. Ако някои от тези неща се измъкнат с нас, ще нападнат моментално Рун, Бернар и Кристиан.
Беше права. Гадинките, изглежда, бяха настроени да атакуват стригои. Ерин не беше задействала капана с влизането си. Дори стрелбата в ключалката не ги беше събудила. Оживяха едва когато Рун прекрачи прага на стаята.