Невинна кръв
- Автор: Кантрелл Ребекка, Чайковски Джим
- Серия: The Order of the Sanguines Trilogy #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554802
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинна кръв». Краткое содержание книги:
Лодката заобиколи корпуса на огромен луксозен катер на подводни криле, привързан за кея.
Джордан се вгледа в него - може би с малко завист - и промърмори в слаб опит да разведри обстановката:
- Този тип си има най-малко една банка.
Тя му отвърна с бърза усмивка, за да покаже, че оценява хумора му. Минута по-късно зодиакът леко се блъсна в стоманения кей.
Джордан протегна ръка с длан надолу, за да я предупреди да не се изправя, огледа се внимателно и чак тогава ѝ даде знак да се надигне.
Ерин се поизправи. Соленият вятър погали лицето ѝ.
Джордан скочи на кея, метна оръжието на рамо и бързо привърза лодката, след което клекна до нея. Трябваше да изчакат Рун и Бернар.
Чакането не продължи дълго.
Някаква сянка скочи безмълвно на стоманения док. Беше Рун. След секунди дойде и Бернар. Двамата бяха с извадени окървавени ножове. Ерин се запита колко ли души са убили.
Бернар прибра оръжието си, помогна на Ерин да измъкнат Кристиан от лодката, след което понесе тялото сам.
- Пътят би трябвало да е чист - каза Рун. - Но трябва да внимаваме, когато стигнем горе.
Поведе ги по металното стълбище, което се виеше около съседния бетонен стълб, и подаде на Джордан картечен пистолет, явно взет от някой от стражите.
Джордан метна карабината на рамо и взе по-удобното за тесни пространства оръжие.
- Не стреляй, освен ако не се наложи - предупреди го Рун. — Моят нож е по-безшумен.
Джордан кимна, сякаш обсъждаха голф.
Докато се изкачваха, Ерин се съсредоточи върху това да не изпуска хлъзгавия метален парапет. Вятърът я шибаше на внезапни пориви. Стигна до една хлъзгава от кръв площадка и предпазливо заобиколи локвата, като се мъчеше да не си представя разигралата се касапница.
Отпред стъпките на Джордан звучаха по-уверено. Зад нея кардиналът като че ли нямаше проблем да се катери, нарамил Кристиан.
Рун отново беше изчезнал, но присъствието му бе недвусмислено. Ерин чу тихо тупване някъде горе. Секунди по-късно стигнаха края на витото стълбище. Електрическата светлина бе твърде ярка и студена след сенките долу.
Рун стоеше над тялото на поредния охранител.
Джордан отиде при него и приклекна с вдигнат пистолет.
Ерин се сгуши с Бернар при стълбите, докато другите двама набързо претърсиха района. На тази височина вятърът я блъскаше силно, развяваше косата ѝ, караше коженото ѝ яке да плющи.
Накрая Рун и Джордан се върнаха.
- Това място е като свърталище на духове - каза Джордан. — Явно държат минимален персонал.
Рун посочи извисяващата се суперструктура.
- Там има вход.
Спринтираха заедно през откритата площадка. Структурата пред тях приличаше на бака на стар платноходен кораб с високите си прозорци, имитация на такелаж и дори бушприт с фигура на носа. Създаваше впечатление за кораб, носещ се в море от стомана.
Зад вратата имаше дълъг коридор. Рун ги пусна да влязат и затвори след тях, но ги задържа при вратата.
Вдигна ръка и погледна многозначително Бернар. Ерин предположи, че са чули нещо, може би удари на сърце или някакъв друг признак за живот. Бернар кимна и Рун се втурна напред като погнала лисица хрътка. Изчезна в сенките и малко по късно някъде се затръшна врата и се чу трясък като от съборени тенджери и тигани.
След малко Рун се появи и им даде знак да го последват.
Джордан го изгледа въпросително.
- Готвач. - Рун вдигна ръка: държеше зелена бутилка вино. - И намерих това.
Бернар бързо взе бутилката.
Ерин знаеше, че виното може да се освети и да помогне на Кристиан да се възстанови. Надяваше се да е достатъчно.
- Не чувам нищо друго - каза Рун. - Няма тътрене, дишане или туптене на сърца.
- И аз мисля, че сме сами - съгласи се Бернар.
- Хайде за всеки случай да внимаваме - обади се Джордан.
Докато вървяха по коридора, Ерин осъзна какво означава липсата на живи хора.
- Значи Томи не е тук?
„И Искариот и Елизабет“.
Спомни си хеликоптера, който ги бе атакувал.
Дали не бяха на него? И ако да, къде отиваха?
- Трябва да претърсим всичко, за да сме сигурни - каза Рун. - И ако ги няма, трябва да открием къде са отишли.
- И защо Юда е офейкал с Първия ангел — добави Бернар и намести тялото на Кристиан на рамото си. — Как точно момчето е част от плана му?