Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
Зол бе довел екип от доброволци от Делта Форс, които запушиха празните варели и ги увиха в найлонови чували, предназначени за индустриални отпадъци. После изсмукаха въздуха, докато тежките найлони не залепнаха за контейнерите, натовариха ги на камиони, закараха ги в източната част на Форт Детрик и ги хвърлиха в дълбока дупка, изкопана преди два дни.
На вратата се позвъни и Зол тръгна по тясното извито стълбище. Старите чамови дъски скърцаха под краката му. Той отвори външната врата и видя полковник Читик, преоблечен в чиста униформа. Наскоро избръснатото му лице разцъфна в уморена усмивка.
— Току-що ми се обадиха. Комисията по разследването ще бъде тук в девет часа утре сутринта. Двама сенатори и няколко души от Центъра за контрол и превенция на заболяванията в Атланта.
— И не са наши хора, нали?
— Не са. Този екип ще изпълнява строго задачата си.
— Ела да пийнем нещо. Денят беше тежък.
Читик кимна. Никой от двамата не искаше да обсъжда нахлуването в лабораторията и ликвидирането на госпожа Ричардсън и капитан Кънингам. Моментът беше критичен за взаимоотношенията им. Сега повече от всякога всеки беше опасен за другия.
Влязоха в старата къща. На стените имаше картини, изобразяващи земеделски сцени. Зол пусна лед в две чаши, после наля шотландско уиски. Двамата вдигнаха наздравица, спогледаха се и отпиха от двайсет и пет годишното уиски.
— Какво мислиш за онази бъркотия в Харисбърг? — попита Читик. — Убити са четирима членове на ПТВА, значи трябва да има връзка с онова, което стана тук.
Зол остави тежката кристална чаша на старинната маса. Тишината в стаята се нарушаваше само от равномерното тиктакане на стенния часовник.
— Зависи какво ще намерят нашите хора в Харисбърг в цистерните с мляко. Каквото и да стане, ще протакаме работата.
Читик също остави празната си чаша и се усмихна.
— Мисля, че днес отървахме кожата.
Адмиралът изсумтя, после се приближи до вратата и я отвори. Читик излезе, но се обърна.
— Приключихме във Ванишинг Лейк. Донякъде приключихме и тук. Това означава, че Дяволската работилница не функционира.
— Не за дълго, полковник. Политическият климат се променя. Господ да благослови онова смахнато копеле Саддам. Колкото повече ни заплашва с биологични оръжия, толкова по-вероятно е нашето правителство отново да започне научните разработки. А през това време имам няколко университетски лаборатории, които ще продължат изследванията. И военноморски институт на един остров в Южния Тихи океан, който ще бъде добра база за операции. Тези неща са твърде важни за оцеляването на нацията ни. Това са единствените тактически и стратегически оръжия, които ще имат смисъл в новото хилядолетие. Трябва да намерим хора за тази операция, докато проклетият Конгрес и президентът се вразумят.
— Да. Напълно съм съгласен с теб — каза Читик, но си помисли, че е време да поиска прехвърляне. Имаше странното чувство, че политическите перспективи на Зол са изчерпани.
— Да — изръмжа Откачения ас с недружелюбния си дрезгав глас, после затвори вратата пред лицето на полковник Лорънс Читик.
Товарният влак, състоящ се от сто вагона, се движеше през Апалачите. Линията минаваше през тесен проход, после се изкачваше на върха, спускаше се надолу, продължаваше през Джорджия, Арканзас и Източна Оклахома и свършваше в Тексас. Машинистът Калвин Хикман работеше по този маршрут от две години. Познаваше добре пътя и караше бързо.
Вагоните превозваха предимно селскостопанска продукция и строителни материали и всички бяха предназначени за Атланта. Влакът бе прехвърлил билото и се движеше надолу по склона. Хикман бе сложил ръка на ръчната спирачка и наблюдаваше манометъра, така че не видя първата предупредителна червена светлина на семафора, която показа, че стрелката отпред току-що е била отместена. И не чу нищо, защото предупредителните камбанки на сигналната система бяха изключени. Но дори да бе забелязал нещо, той караше твърде бързо, за да може да спре. Освен това влакът беше много тежък и се носеше надолу по склона с висока скорост.