Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Стой тук — каза Бъди, макар че това прозвуча глупаво, защото Рейс и без това не можеше да отиде никъде.
— Джон, Бъди е… Кажи нещо.
Никой не отговори. Проклетите радиопредаватели, които струваха на Бъди цяло състояние, сега не предаваха нищо освен атмосферни смущения.
После пак се чу стрелба от автоматично оръжие, последвана от четири пронизителни изстрела на пистолет.
— Джон, Бъди е. Били, обади се. Отново никой не отговори.
Бъди не знаеше какво да направи. Инстинктът му подсказваше да се скрие под вагона, докато всичко свърши. Но изглежда, го бе завладяла някаква сила, която той не разбираше и не можеше да контролира. И тази сила го караше да тръгне по посока на стрелбата. „Защо правя това?“ — запита се Бъди, но тръгна.
Взе картечния пистолет „Хеклер и Кох“ на Рейс, наведе се и хукна между вагоните. Някъде пред него се чуха приглушени гласове. Бъди забави крачка, промъкна се край товарния вагон, до който беше стигнал, и надникна. Отпред имаше редица хладилни цистерни с рисунка на крава, което показваше, че пренасят мляко.
Сетне изведнъж земята под краката му се разтресе. След миг Бъди осъзна, че вибрациите са предизвикани от куршуми, рикоширащи край него.
— Мамка му! — изкрещя той. — Простреляха ме!
Той се хвърли встрани, претърколи се и започна да стреля напосоки, без да е сигурен в какво се е прицелил. Стреляше инстинктивно по нещо, което видя да се движи на покрива на една от цистерните. После оттам се свлякоха две тела — скитници с татуировки на бицепсите. Паднаха на земята на десет крачки от него. От дупките, които Бъди бе пробил в цистерната, потече мляко.
— Улучих ги! Улучих ги! — радостно изкрещя той, сетне рязко се обърна, когато куршуми обсипаха вагона, до който стоеше, наведе се и хукна.
Хвърли се на земята, изпълзя от другата страна и видя още трима души на покрива на друга цистерна с мляко. Бяха отворили капака и изливаха нещо вътре. Бъди вдигна картечния пистолет и изпразни пълнителя по тях. Нямаше резервен пълнител, затова хвърли оръжието и извади от колана си автоматичния „Браунинг“.
Когато се обърна и се прицели, видя, че тримата мъже се свличат по цистерната, оставяйки кървави дири по лъскавия алуминий.
— Очистих ги — с неподправена изненада каза Бъди. — Пречуках ги тия копелета.
И пак побягна приведен, търсейки укритие.
Не знаеше за колко време стигна до североизточния край на разпределителната гара. Сетивата му бяха изострени докрай и адреналинът замъгляваше представата за време.
И изведнъж видя Фанън Кинкейд. Проповедникът стоеше до една цистерна с мляко й гледаше нагоре. Бъди се прицели и стреля, но не го улучи. Фанън рязко се обърна и също стреля. Първият куршум уцели Бъди в стомаха и го повали по гръб, а вторият се заби в десния му крак. Бъди се претърколи и видя, че на покрива на третата цистерна стоят други трима души, които изливат нещо в млякото.
Бъди беше прострелян, но не усещаше нищо. Знаеше, че е ранен смъртоносно, но беше твърдо решен да изпълни мисията си докрай. Вдигна немощно дясната си ръка и стреля по мъжете на покрива на третата цистерна, но не ги улучи. В долната част на цистерната зейнаха няколко дупки, откъдето бликна мляко. Фанън насочи деветмилиметровия си пистолет и стреля по Бъди, който видя пламъка от дулото на оръжието му и почувства пронизителна болка в рамото. После тялото му се разтърси от още няколко куршума, които пробиха смъртоносни дупки в бъбреците, белите дробове и черния му дроб.
Бъди се намираше в къщата, висяща на километър и половина над каньона. Двамата с Майк вървяха по решетките и също както преди, не падаха.
— Сега най-после можем да правим всичко, което винаги сме искали, татко — каза Майк. — Ще ходим на дълги разходки и ще споделяме чувствата си. Ще бъдем баща и син, но и най-добри приятели.
Стигнаха до басейна, висящ на хиляди стъпки над плодородната долина, застанаха на решетките и се вторачиха в зашеметяващата гледка.
— Ела, татко, ще ти покажа пътя — каза Майк и го хвана за ръката.
И Бъди и синът му се понесоха като ангели над зелената долина, обляна в мека бяла светлина.
50. Жезъл железен
Фанън проповядваше от Откровението на Йоана. Членовете на Християнския хор бяха под един мост близо до железопътната линия, на около двайсет и пет километра южно от разпределителната гара в Харисбърг, където бяха оставили четирима мъртъвци, сред които Рандъл Рейдър, Ангела на пергамската църква. Декстър ближеше раната на ръката си.