Работилницата на дявола
- Автор: Кеннел Стивен Джозеф
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-114-7
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Работилницата на дявола». Краткое содержание книги:
Стивън Канел е автор на бестселърите „Храна за акули“, „Мошеникът“ и „Да яхнеш змията“.
Той работи в Холивуд, където е сценарист на популярни телевизионни сериали.
— Имате ли документ?
Крис бръкна в портфейла си, извади карта и й я даде.
— Вие сте Ал Клегман, застрахователен агент, така ли?
— От плът и кръв.
— Не ми приличате много на Ал Клегман — усмихна се тя.
Стейси видя, че младата жена харесва Крис, и изпита ревност, която я изненада със силата си.
— Мога да се обадя в офиса и да поискам карта оттам, но след като сме тук, помислих, че ще е по-лесно и бързо да…
— Знаете ли телефонния номер на офиса си?
— Проверявате ли ме? — усмихна се той.
— Щом искате да видите железопътната карта.
— Номерът е 555–7890. Искате ли факса и електронната ми поща?
Младата жена му върна картата и каза:
— Влезте, Ал. Казвам се Силвия. А коя е дамата?
— Аз съм Ленора Клегман — приветливо се усмихна Стейси. — Отивахме да обядваме и сетне да подремнем.
Силвия ги погледна замислено, после се обърна и ги заведе в малкия си кабинет.
— Чухте ли за дерайлиралия влак в Апалачите? — попита Крис.
— Няма начин да не разбера. Цялото движение се обърка.
— Кой мислите, че го е направил?
— Проклетите ПТВА. Поне така пише в доклада на диспечера. Ето я картата.
Крис се вторачи в картата, запамети конфигурациите на железопътните линии и кимна.
— Добре. Много ми помогнахте. Благодаря — каза той, после се обърна към Стейси. — Хайде, мила, време е да хапнем нещо и да намерим мотел.
— Колко си романтичен — усмихна се Стейси и двамата тръгнаха към вратата.
— Между другото — рече Силвия, — не можахте да ме заблудите.
Крис се обърна.
— Вие не сте женени, а имате тайна връзка.
Той се усмихна, после двамата със Стейси излязоха от кабинета.
— Номерът с картата на застрахователя беше много хитър — каза тя.
— А ти с твоето „да подремнем“?
— Тя беше на път да скочи и да те изнасили. Трябваше да направя нещо.
Крис се ухили.
Кой, по дяволите, е Ал Клегман? — попита Стейси.
— Не си спомням. Вероятно някой застрахователен агент, с когото съм се запознал, когато Кениди беше болна. Визитната му картичка беше в портфейла ми, затова запомних номера, докато идвахме насам.
Стигнаха до един парк и седнаха на дървена маса за пикник. Крис извади от джоба си лист хартия и попита:
— Имаш ли нещо за писане?
— Червило.
Стейси му го даде и Крис започна да рисува карта.
— Тук железопътната линия минава през Апалачите. Това е проходът. Всеки влак, отиващ на юг от Ню Йорк, Филаделфия или Балтимор, трябва да мине по тази линия. Освен ако не се отклониш през Ню Джърси или през Пенсилвания, с което ще удължиш пътя си с неколкостотин километра, маршрутът през Апалачите е най-краткият, ако искаш да отидеш на юг.
— За какво намекваш?
— Ако Кинкейд е предизвикал дерайлирането на влака в планината, значи е имал основателна причина да го направи и това не е било да открадне ябълки от селскостопанския товар.
— А каква?
— Питам се накъде ли е тръгнал Белия влак, който потегли от Форт Детрик. Когато бях рейнджър, чух, че ядрените отпадъци се изхвърлят в Тексас. Ако Белия влак отива на юг и проходът през Апалачите е блокиран, тогава единственият път е през североизточния коридор.
Крис отбеляза маршрута на картата и добави кръстче.
— Какво е това? — попита Стейси.
— Вашингтон, окръг Колумбия. По всяка вероятност Белия влак ще мине през столицата. Това е единственият път за Юга.
Той й върна червилото и двамата се вторачиха в картата.
— Но на Белия влак има въоръжени морски пехотинци — каза тя. — И над него летят два хеликоптера.
— Да, имаш право. Влакът се охранява строго.
— Възможно ли е Кинкейд да измисли начин да отвлече или да отклони Белия влак за окръг Колумбия и да пусне токсините? Това би било самоубийство.
— Кинкейд е фанатик — рече Крис. — А някои фанатици живеят, за да умрат.
Замислиха се. Накрая Стейси каза:
— Трябва да го спрем.