Разбиваща жега
- Автор: Касл Ричард
- Серия: Ники Хийт #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: PRO BOOK
- ISBN: 978-619-7502-10-7
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Разбиваща жега». Краткое содержание книги:
— Оуч, намери някой от „Джулиард“. Ще инсталираме платформа, за да можем да се доберем до тялото.
— Дадено, капитане — кимна Очоа и закрачи право към училището по театрални изкуства от едната страна на площада.
Хийт огледа района — на ливадата, стълбите и ниско долу вече се събираха хора. Дали и убиецът беше там и ги гледаше?
— Прати Фелър да обиколи тълпата — каза тя на Роули. — Може някой да е видял нещо.
Роули записа нещо в тефтера си и посочи към околните сгради с писеца на химикалката.
— Прозорците. Може някой да е гледал.
Хийт кимна одобрително.
— Нека Раймър да се заеме, кажи му да вземе и Хайнзбърг.
Следовател Шарън Хайнзбърг не се числеше сред любимците на Ники. Беше мързелива и обикновено вършеше не повече от санитарния минимум, така че тя й възлагаше незначителни задачи. В случая обаче ставаше дума за убийство при Линкълн сентър. Скоро щяха да го обсъждат по всички новинарски емисии, а началниците от „Полис плаза“ 1 щяха да започнат да настояват за отговори, по възможност вчера. Което означаваше, че трябва да разчита на всички.
— Роулз — каза Хийт и посочи към нарастващата тълпа, която напираше надолу по стълбите под Искрящата поляна. — Отцепи района, трябва да удържим хората. И прегледай камерите наоколо, някоя може да е хванала убиеца.
— Веднага — каза Роули и се отдалечи, а секунди след това Хийт го чу да дава нареждания на униформените полицаи, преди да се заеме с нарежданията й.
Също като Мигел Очоа, Шон Роули беше човек, на когото би поверила живота си. Беше отдаден на работата си на 110 % и тя можеше да разчита на него да изпълни молбата й, каквато и да е тя, влагайки всичко, на което е способен.
След няколко минути Очоа се върна заедно с група хора, понесли стоманени рамки със сгънати навътре крака. Те влязоха в басейна и за минути издигнаха платформите, като направиха мост между площада, бронзовата скулптура и трупа.
След още няколко минути патоанатомът пресече моста с лекарска чанта в ръка. В края на платформата работниците от „Джулиард“ бяха направили стъпала. Хийт и Руук стигнаха до тях за секунди и настигнаха Лорън точно преди да се изкачи.
— Намери ни нещо полезно, Лор — каза Хийт.
Пари не се обърна, но вдигна ръка, за да потвърди, че я е чула.
— Знаеш, че ще намеря.
Хийт закрачи нагоре-надолу по платформата, доколкото й беше възможно. Температурата се беше покачила с още няколко градуса и тя прокара длан по челото си, за да избърше насъбралата се пот. Обзе я нетърпение.
— Откри ли нещо, Лорън?
Пари рязко се обърна.
— Дай ми поне една минута, де!
Хийт скръсти ръце и наведе глава.
— Съжалявам.
Пари се върна към работата си.
— Лежи така, сякаш е паднал от небето. Със сигурност има рана на тила. Ако трябва да налучквам, ще кажа, че вероятно е резултат от пиянски запой, но не мога да ти кажа повече, преди да го просна на масата ми.
Пари погледна Хийт в очите, но този единствен поглед й каза много. И двете не можеха да си обяснят как мъртвият се е озовал в басейна „Пол Милстийн“, точно върху бронзовата статуя на Хенри Мур.
Зад тях изникна Очоа с тефтерче в ръка.
— Откри ли нещо? — попита го Хийт.
— Студент от Нюйоркския университет е съобщил, че съквартирантът му е изчезнал. Метър и седемдесет и седем, строен, тъмнокос, кореец. Описанието се връзва. — Той посочи нагоре. — Запознайте се с Джун Чин.
Всички замлъкнаха за миг и Ники тежко въздъхна. После погледна към трупа върху скулптурата.
„Какви си ги вършел, Джун, и как попадна там горе, по дяволите?“
— Е? — попита Хийт, когато патоанатом Пари слезе по импровизираното стълбище.
Лорън изкриви лице и свали латексовите си ръкавици. Много държеше на местопрестъплението да не попада нищо отвън и беше изключително взискателна. Ники беше чувала тази фраза милион пъти: „Не бива по нас да попада ДНК от местопрестъплението, нито наша ДНК да попада на местопрестъплението. Сменям си ръкавиците толкова често, колкото се налага.“
Лорън затвори папката и я пъхна в чантата си.
— Ами, нищо. Разположението му не ми позволява да видя или преценя кой знае какво. Щом проуча по-отблизо, ще знам повече.
— Нищо ли няма да ми кажеш? Причина за смъртта, час на смъртта, поне приблизително?
— Доколкото виждам, и имай предвид, че това не е официално заключение, може би става дума за дебелашка сега, която се е объркала катастрофално.
— Това обаче не обяснява как се е намерил върху статуята — каза Руук. — Сигурно е бил убит другаде и са го пренесли тук.