Разбиваща жега

— Готов съм да се обзаложа, че един от четиримата, които камерата е заснела да слизат на площада, е жертвата, а това по всяка вероятност значи, че другите трима са извършителите.

— Това е най-обещаващата ни следа — обобщи Очоа.

— Единствената ни следа — поправи го Роули.

— Причина за смъртта? — попита Хийт.

— А, да, току-що се обадиха от Съдебна медицина. Удавил се е — отговори Роули и го записа на дъската.

— И е отишъл на площада по свое желание? — продължи Хийт, обръщайки се към Роули.

— Четиримата просто са се забавлявали. Приказват си и се смеят, доколкото можах да различа на записа.

— Може да са били от някое университетско братство — предположи Фелър. — Посвещаване на нов член. Знаете какво е в света на гърците. Понякога стигат до крайности.

Раймър кимна.

— Помните ли, че наскоро затвориха едно братство в Щатския университет във Флорида, май беше „Пи Капа Фи“, след като техен член загина? Момчетата са идиоти.

— Тук не е Флорида — обади се Очоа. — В Нюйоркския не са по гръцките работи, пич.

И така да беше, Роули все пак написа „ПОСВЕЩАВАНЕ В БРАТСТВО?“ на бялата дъска. Не биваше да елиминират нищо, преди да имат основателна причина за това.

— Може предизвикателството да е било колко дълго ще издържи под вода.

— Щеше да звучи много убедително, ако тялото не беше разположено така — възрази Руук. — Ако малкият беше умрял по време на посвещаване в братство, приятелите му са щели да позвънят на 911…

— Не и ако не са искали да се разбере, че са замесени — прекъсна го Очоа.

— Имаш право, но тогава защо просто не са оставили тялото в басейна? Защо ще си правят труда да го качват на върха на статуята? Можело е да ги хванат или да ги видят. Поели са доста сериозен риск.

— Нещо друго? — попита Хийт.

Не разполагаха с много, но поне имаше откъде да започнат. Никой не се обади и Очоа разпредели задачите.

— С Роули ще отидем в Нюйоркския университет и ще обиколим братствата. Агуиналдо, разбери къде е живеел убитият и дали е имал съквартирант и ми докладвай какво си открила.

— Разбрано.

— Фелър, Раймър, намерете семейството на жертвата и вижте какво знаят.

— Дадено — отговори Раймър от името на двамата.

Отрядът тъкмо започваше да се разотива, когато се обади Хайнзбърг:

— Ами аз?

— Добра работа свърши с онази следа — отвърна Очоа. — Виж дали ще можеш да изкопчиш още нещо от свидетелката. Питай дали й се е сторило, че момчетата, които е видяла, наскоро са плували. После виж на коя фирма е било таксито. Вероятността е малка, но може би шофьорът е регистрирал спирането, въпреки че студентката не се е качила, и ще си спомни нещо.

След като всички излязоха, Руук се обърна към Ники.

— А ти?

Тя посочи към кабинета си и се намръщи.

— Аз имам да попълвам документи и да отговарям на имейли.

Руук я последва вътре.

— Липсва ти да си в центъра на събитията, нали?