Кървава разходка [bg]

На снимката нямаше дата, което значеше, че може да е направена преди няколко години. Беше станала доктор на науките преди десет години. Снимка по случай дипломата? Продължих да изучавам лицето й. Очите бяха блестящи, топли — най-хубавото в нея. А сега обезобразени. Нечий трофей?

— Боя се, че не мога да ви кажа кой знае какво — наруши тишината Суиг. — Нашият персонал е от над стотина души, включително повече от двадесет психолози и психиатри.

— Останалите са надзиратели, както мистър Долард?

— Надзиратели, лекари с други специалности, сестри, аптекари, секретарки, готвачи, водопроводчици, електротехници, пазачи.

— И вие не знаете дали някой от тях не е имал някакви взаимоотношения с доктор Арджънт извън работата?

— Боя се, че не.

— Работила ли е постоянно с някои членове на персонала?

— Ще трябва да проверя.

— Моля, направете го.

— Разбира се. Ще ми трябват няколко дни.

Майлоу взе папката от ръцете ми, отвори я и прелисти страниците.

— Оценявам, че ни предоставихте тази папка, мистър Суиг. Когато я видях, изглеждаше съвсем различна.

Сякаш за да избегне всякакъв коментар, Суиг се обърна към мен:

— Вие психолог ли сте, доктор Делауер? Съдебен психолог?

— Клиничен. Понякога давам консултации.

— Работили ли сте с опасни психопати?

— Работих като стажант-лекар в Атаскадиро, но имах подобни случаи.

— Тогава Атаскадиро трябва да е било доста противно място.

— Наистина беше такова — потвърдих аз.

— Да — каза той. — Преди да се появи „Старкуедър“, това беше най-противното място. Сега там се занимават предимно със сексуални престъпници — добави презрително.

— Вие също имате такива пациенти тук, нали? — намеси се Майлоу.

— Неколцина — отговори Суиг. — Непоправими индивиди, изпратени на лечение от някогашната съдебна система. Днес ги пращат в затвора. От години не сме приемали подобни пациенти.

От думите му човек можеше да си помисли, че болницата е нещо като колеж. Попитах го:

— Сексуалните насилници при обичайните ви пациенти ли са настанени, или са на горния етаж при онези по член 1368?

Суиг докосна една бенка на лицето си.

— При обичайните. Тези по 1368-и са друго нещо. Те са тук временно, не са постоянно пребиваващи. Разпоредено ни е само да ги надзираваме. Държим ги в пълна изолация на петия етаж.

— Поради лошото им влияние върху тези по член 1026 ли? — попита Майлоу.

Суиг се засмя:

— Не мисля, че онези по 1026-и могат лесно да се повлияят. Не, държим ги там заради постоянното им местене, както и за да се избегне рискът от бягство. Те идват и си отиват с автобуси на шерифската служба — онова, което искат, не е лечение, а отново да бъдат навън. — Той отново седна на мястото си и опипа бенките на лицето си внимателно, като слепец, който чете Брайловото писмо. — Говорим за симулиращи лудост престъпници, които мислят, че могат да се правят на палячовци и така да избегнат „Сан Куентин“. Ние ги освидетелстваме и ги изпращаме обратно. — Гласът на Суиг се повиши и кожата му порозовя.