Кървава разходка [bg]

Единият от санитарите — дребен, мършав филипинец — извика:

— Хей, слушайте всички! Веднага се успокойте!

Коридорът утихна.

Хатърсън изпусна дълга и шумна въздишка:

— Мразя, когато стават глупави работи! Има ли смисъл?

Хейди поведе ранения покрай сестринската стая и го скри от погледа ни.

— Господа? — обърна се към нас Хатърсън и ние продължихме обиколката си. Вече бе възвърнал цвета на лицето си. Не бих определил неговата патология като по-лоша от ласкателна раболепност — приличаше на Еди Хаскъл, попаднал по погрешка между луди, досаден, но понятен. Знаех, че на някои от тези хора много им помагат медикаментите. Не беше ли това химията от най-добрата й страна?

— Ето го любимото ми място — каза той. — Телевизионната зала.

Бяхме прекосили болничното отделение и стояхме пред прага на обширно светло помещение, пълно с пластмасови столове. Пред тях, като в олтар, бе поставен телевизор с голям екран.

Хатърсън обясни:

— Начинът, по който избираме какво да гледаме, е демократичен: всеки, който иска да гласува, гласува. Мнозинството определя. Доста е спокойно — искам да кажа, подбраните неща, които гледаме. Аз обичам новините, но не мога да ги гледам много често, харесвам също и спорта, а почти всички гласуват за спорт, тъй че и това е добре. А ето я и пощенската ни кутия. — Той посочи голяма кутия от твърда пластмаса, прикрепена към стената. Със закръглени ръбове. Заключена с верига. — Пощата ни е поверителна, освен при извънредни обстоятелства.

— Какви например? — попитах аз.

Въпросът го изплаши.

— Когато някой отреагира.

— И често ли се случва?

— Не, не. — Примигна нервно. — Лекарите вършат хубава работа.

— Доктор Арджънт също, нали? — попита Майлоу.

— Да, разбира се.

— Значи си я познавал.

Ръцете на Хатърсън започнаха да правят миниатюрни кръгообразни движения. Той облиза устните си и им възвърна цвета на суров дроб.

— Нямали сме консултации заедно, но аз знам коя беше тя. Много хубава дама. — Той отново облиза устни. — Искам да кажа, изглеждаше много добре — беше красива.

— Знаеш ли какво й се е случило?

Хатърсън се загледа в пода.

— Разбира се.

— Всички ли знаят?

— Нямам представа, сър. Научих го от вестника.

— Позволяват ви да четете вестници? — попита Майлоу.

— Разбира се, можем да четем всичко. Аз харесвам списание „Тайм“: човек научава накратко всички новини. Тъй или иначе това се отнася до Отделение „А“. При „Б“ и „В“ е почти същото. Във „В“ има няколко жени. Те не създават никакви проблеми.

— Отделно ли ги държат? — попитах аз.

— Не, могат да общуват с другите. Просто не са толкова много. Но нямаме проблеми с тях.