Кървава разходка [bg]

— Образцов служител?

— Бях силно впечатлен от личността й. Спокойна, уравновесена, разумна. Всички я харесваха. Включително и пациентите.

— Това подсказва известна разсъдливост у пациентите! — подхвърли Майлоу.

— Моля?

— Пациентите са я харесвали, така че не биха могли да я наранят. Аз мислех, че хората тук не действат по някакъв определен логически модел. И защо някой да не е чул глас, който му заповядва да пререже гърлото на доктор Арджънт?

Не спомена нищо за очите. Пазеше в тайна тази подробност.

Суиг сви устни.

— Да, те са с психически отклонения, но повечето от тях изобщо не са агресивни. Както и да е, важното е, че те не излизат оттук.

Майлоу извади бележника си и си отбеляза нещо. Това почти винаги предизвикваше някаква реакция. Суиг вдигна вежди. Бяха светлоруси, почти незабележими и движението породи две сърповидни бръчици над ясносините му очи.

Майлоу престана да пише и попита:

— Никой никога не излиза оттук, така ли?

Суиг се размърда в креслото си.

— Не бих казал никога. Но много, много рядко.

— Колко рядко?

— Едва два процента подават молби за освобождаване, но повечето от тях се отхвърлят от лекарската комисия. От явилите се пред комисията едва пет процента получават условно освобождаване. Това означава настаняване в пансион под строг надзор и грижи, редовно амбулаторно лечение и от време на време изследване на урината, за да се разбере въздействието на медикаментите. В допълнение към всичко това те трябва да не показват абсолютно никакви симптоми на агресивно поведение. При най-малкото провинение ги връщаме отново тук. От онези, които са пускани, процентът на върнатите все още е осемдесет. Откакто съм тук, никога не е бил освобождаван пациент, извършил някакво брутално престъпление. Така че може да се каже, че практически оттук никой не излиза.

— Откога сте тук?

— От пет години.

— А преди това?

— Преди това е имало известни проблеми.

— Така — каза Майлоу, като погледна бележките си. — При толкова малко освободени пациенти ще бъде съвсем лесно да се издирят онези, които са навън.

Суиг леко плесна с ръце.

— Да, но за това е необходимо, съдебно нареждане. Дори нашите хора имат права — не можем например да преглеждаме кореспонденцията им без очевидно доказателство, че са извършили някакво нарушение.

— Значи можете да ги тъпчете с лекарства, но не и да ги шпионирате?

— Разликата е в това, че лечението се прави за тяхно добро. — Суиг придърпа креслото си напред. — Вижте какво, аз не се опитвам да затруднявам работата ви, детектив, но наистина не ми харесва насоката на разпита ви. Разбирам предположението, от което изхождате: доктор Арджънт е работела с опасни личности, а сега е убита. Предвид случилото се, това е логично. Но както казах, тук вероятно е по-безопасно, отколкото във вашия участък.