![Деца от кръв и кости [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/7/deca-ot-krv-i-kosti-bg-download.jpg)
Деца от кръв и кости [bg]
- Автор: Адейеми Томи
- Серия: Деца от кръв и кости #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542721437
- Переводчик: Надя Златкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Деца от кръв и кости [bg]». Краткое содержание книги:
„Феномен.“ Entertainment Weekly
„Следващото голямо нещо в литературата и киното.“ Ebony
„Една от най-големите дебютни книги за тийнейджъри тази година.“ Teen Vogue
Тзеин се размърдва в ъгъла. Познавам го. Вероятно ще предложи да заеме моето място. Но в момента, в който се готвя да възразя, мисълта за двореца поражда нова идея.
— А Лагос? — предлагам аз.
— Бягането няма да помогне.
— Не да избягам — поклащам глава. — Пазарът там е пълен с аристократи. Мога да продам рибата.
Преди който и да е от тях да може да каже нещо за гениалността ми, грабвам пергаментова хартия и изтичвам при рибата.
— Ще се върна с данъци за три луни напред. И с пари за нова лодка.
И Тзеин ще може да се съсредоточи върху агбьона. Тате ще може най-накрая да си почине малко. Мога да помогна — усмихвам се на себе си. Най-после мога да направя нещо както трябва.
— Не може да отидеш — прекъсва мислите ми умореният глас на тате. — Там е прекалено опасно за божници.
— По-опасно, отколкото пазара за работна ръка? — изпръхтявам аз. — Защото, ако не го направя, ще се озова там.
— Аз ще отида — предлага Тзеин.
— Не, няма! — Пускам завитата риба в торбата си. — Ти не можеш да се пазариш, ще провалиш цялата сделка.
— Може да взема по-малко пари, но мога да се защитавам.
— И аз мога. — Размахвам жезъла на Мама Агба, преди да пусна и него в торбата.
— Тате, моля те — избутва ме Тзеин. — Ако отиде Зел, ще направи нещо глупаво.
— Ако отида аз, ще се върна с повече пари, отколкото някога сме виждали.
Тате сбърчва чело, докато се чуди дали да се съгласи.
— Зели трябва да продаде рибата…
— Благодаря ти!
— … но ти, Тзеин, я наблюдавай.
— Не! — кръстосва ръце Тзеин. — Един от нас трябва да е тук, в случай че стражите се върнат.
— Заведете ме при Мама Агба — казва тате. — Ще се крия там, докато се върнете.
— Но, тате…
— Ако не тръгнете веднага, няма да се върнете, преди да се смрачи.
Тзеин стиска очи, скривайки яда си. После излиза и започва да стяга седлото на Найла върху огромния й гръб, а аз помагам на тате да се изправи.
— Доверявам ти се — промърморва той прекалено тихо, така че Тзеин не може да чуе.
— Знам. — Загръщам изтънялото одеяло около слабото му тяло. — Няма да сбъркам отново.
Глава трета
Амари
— Амари, изправи се!
— В името на небесата…
— Вече яде повече от достатъчно десерт…
Аз оставям вилицата си с парче кокосов пай и изправям назад рамене, почти впечатлена от броя критики, които майка ми може да изсъска шепнешком в рамките на минута. Тя седи начело на месинговата маса, а златистото геле[2] на главата й сякаш улавя цялата светлина в стаята, проблясвайки върху светлокафявата й кожа.
Намествам тъмносиньото геле на собствената си глава и се опитвам да изглеждам царствено, като ми се иска прислужницата да не го беше навила толкова стегнато. Докато се въртя неспокойно, кехлибарените очи на майка ми оглеждат облечените в най-хубавите си дрехи олойе аристократки на Ориша, търсейки хиенерите, скрити сред стадото. Жените се усмихват, но знам, че зад гърбовете ни шепнат по наш адрес.
— Чух, че е изпратена в западното крило…
— Кожата й е прекалено тъмна, за да е…
— Прислужниците ми се кълнат, че командирът носи дете на Саран…
Те носят тайните си като блестящи диаманти, като бродерии, вплетени в разкошните им дрехи. Техните лъжи и парфюмите им с аромат на лилия развалят медения аромат на сладките торти, които вече не ми е позволено да ям.
— А какво е твоето мнение, принцесо Амари?
Вдигам сепнато поглед от божественото парче пай и виждам, че олойе Ронке се е втренчила в мен с очакване. Изумрудената й роба блещука върху махагоновата й кожа и е избрана точно заради начина, по който грее на фона на белите стени на чайната.
— Моля?
— За едно гостуване в Зариа.
Тя се навежда напред, докато големият рубин, който виси на шията й, докосва масата. Крещящото бижу е постоянно напомняне, че олойе Ронке не е родена с място на нашата маса. Платила е за него.
— За нас ще е чест да те посрещнем в имението си. — Тя си играе с големия червен камък и устните й се извиват, когато ме хваща, че съм се втренчила в нея. — И съм сигурна, че ще успеем да намерим бижу като това и за теб.
— Колко мило от ваша страна — казвам аз, печелейки време, и мислено проследявам пътя от Лагос до Зариа.
2
Красиво навита около главата тъкан, част от традиционното нигерийско женско облекло. — Б. пр.