Пръстът, който те сочи [bg]

Госпожа Тилярд се приближи и отново ми поиска пени, но Лоуър я отпрати с махване на ръка.

— Я стига глупости, мадам — засмя се. — Няма да искате пари от приятеля ми за вход в този бардак, я.

Лоуър гръмко се разпореди незабавно да ни сервират кафе и хукна по стълбите към същата зала, която бях избрал при първото си посещение. В този момент бях поразен от ужасна мисъл: ами ако Бойл се окажеше онзи неприятен човек, който бе отпратил момичето?

Само че седящият в ъгъла мъж, към когото се насочи Лоуър, нямаше ни най-малко сходство с него. Вероятно следва да прекъсна разказа си и да опиша почитаемия Робърт Бойл, човека, обсипван с похвали и почести като никой друг философ от векове насам. Първото, което забелязах, бе относителната му младост. Репутацията му бе създала у мен представа, че е най-малкото над петдесет. Но той вероятно беше само с няколко години по-възрастен от мен. Беше висок, слаб и очевидно с крехко здраве. Бледото му изпито лице с неочаквано чувствена уста и непринудената осанка веднага подсказваха благородно потекло. Не изглеждаше сърдечен, по-скоро надменен, сякаш напълно съзнаваше своето превъзходство и очакваше и околните да са наясно за него. Както по-късно научих, това беше само част от историята, защото неговото великодушие и щедрост не отстъпваха на гордостта му; високомерието му в равна степен бе балансирано от смирение, знатността му — от благочестивост, а суровостта му — от милосърдие.

И все пак той бе човек, към когото трябваше да пристъпиш предпазливо, защото Бойл, макар да толерираше някои твърде кошмарни създания, защото притежавали определен талант, не търпеше шарлатани и глупци. Приемам за върховна чест в живота си, че бях допуснат за известно време да общувам отблизо с него. Загубата на връзките ни бе един от най-болезнените удари, стоварвали се върху мен.

Въпреки своето богатство, репутация и произход той допускаше фамилиарност от страна на близкия си кръг, част от който очевидно бе и Лоуър.

— Господин Бойл — рече той, като се приближихме, — един италианец е дошъл да поднесе коленопреклонни почести пред олтара ви.

Бойл ни изгледа с повдигнати вежди, после си позволи мимолетна усмивка.

— Добър ден, Лоуър — изрече сухо.

Още тогава забелязах, а и в последствие се убедих, че Лоуър постоянно допуска гафове в общуването си с Бойл, като се смяташе за равен нему в сферата на науката, а от друга страна си личеше ниското му самочувствие заради по-долното му положение в обществото и по тази причина се люшкаше между фамилиарничене и почтителност, която, макар и да не бе угодничене, все пак издаваше неувереност и плахост.

— Нося ви поздрави от доктор Силвиус от Лайден, господине — заговорих. — Като разбра, че ще пътувам в Англия, предположи, че ще позволите да ви се представя.