Лондонски мостове [bg]

15.

Джефри Шейфър напредваше с пълна газ със своя тъмносин „Катлъс“ през пустинята. Не беше на борда на лиърджета, който бе излетял от пистата в Уелс, щата Невада. Това би било прекалено лесно. Невестулките винаги имаха по няколко варианта за измъкване.

Докато шофираше, той си мислеше, че блестящият, макар и странен, план бе сработил в пустинята, а и със сигурност имаше резервни варианти — в случай че нещо се бе объркало. Освен това беше научил, че д-р Крос, сега вече с екип от ФБР, се бе появил в Невада.

Дали това също бе част от големия замисъл? В известен смисъл очакваше, че е така. Но защо тъкмо Крос? Какво бе замислил Вълка за него?

Накрая Шейфър спря във Фалън в Невада, където според плана бе длъжен да осъществи следващия контакт. Не знаеше точно с кого, нито защо. Нито пък как щеше да се развие операцията. Знаеше само какво бе неговото парче от мозайката: бе получил недвусмислена заповед на кого да се обади от Фалън, за да му дадат следващия набор от указания.

И така той стриктно изпълни заповедта, като се регистрира в най-добрия хотел — „Бест Ин“ — във Фалън. Веднага след това се прибра в стаята си. Още щом затвори вратата след себе си, извади мобилния телефон, който — пак според инструкциите — трябваше да унищожи незабавно след приключването на този поверителен разговор. Нямаше размяна на никакви любезности, никакви излишни думи.

— Тук е Вълка — чу той в слушалката. Невестулката се запита дали наистина бе така. Според слуховете Вълка често използвал заместници, като някои от тях дори били негови физически двойници.