Призрак [bg]

4

Федерален маркер.

Две думи, които никой не би желал да чуе.

Особено аз, макар никога през живота ми да не ми се е налагало да се разправям с федерални пратки. И маркери. Защото федералният маркер е черешката върху тортата на доведената до абсурд обсебеност на банките от сигурността на паричните доставки. Става дума за начина, по който Федералният резерв превозва пари в брой. След като Бюрото за гравиране и печат във Вашингтон отпечата партида банкноти, машина ги сортира на стекове от по хиляда къса, като всеки стек се разделя на пачки от по сто банкноти. Накрая всичко се вакуумира в термофолио, за да се пренася по-лесно. Всеки ден Бюрото печата по половин милиард долара. Само фолиото, в което ги опаковат, струва милиони годишно, понеже става дума за петстотин тона хартия. Чрез вакуумирането обемът може да се намали с до една четвърт, което означава по-ефективен транспорт. След като парите са опаковани, ги товарят на камиони, които ги откарват в Министерството на финансите. Там ги сканира компютър, който записва серийните им номера и ги вкарва в базата данни. Така парите стават законно платежно средство. От там същите возила ги разнасят до единайсетте банки на Федералния резерв. В банките парите се сканират повторно, товарят се на други коли и се разпределят между по-малки банки по целия свят. Банките получатели ги сканират трети път, след което разрязват фолиото и ги пускат в обращение сред масите. Но не всичко е инфлация. Федералният резерв заменя остарели и износени банкноти с нови, така че количеството пари в обращение остава приблизително едно и също, плюс-минус няколко процента годишно. Старите банкноти се събират от по-малките банки, изпращат се до по-големите и се откарват обратно в Министерството на финансите, където се нарязват на парчета и се изгарят. Затворен цикъл.