Призрак [bg]

Курортът беше малък и заобиколен отвсякъде от гори, но изглеждаше ужасно скъп. Маркъс беше ангажирал всички стаи в сградата от червени тухли, приличаща на преустроено училище. Вратите на стаите се отваряха с истински ключове, не с някакви пластмасови карти с магнитна ивица, а тоалетните бяха в края на коридора. Сякаш се бях върнал назад в годините с машина на времето. Когато слязох от колата, не можех да преценя дали Анджела се радва или е ядосана, че ме вижда. Тя ме хвана за ръка, усмихна се многозначително както винаги и ме поведе през фоайето. Беше невъзможно да прочета мислите й. Анджела беше от онези жени, които със силата на волята си могат да се измъкнат от всякакви обстоятелства, дори от собствените си емоции. Беше актриса, професионална измамница и поне с десет години по-възрастна от мен. Викаше ми хлапе.

Без да кажем дума, отидохме право в апартамента й. Когато вратата се затвори след нас, тя прокара пръсти през новата ми коса и каза, че при всичките промени все още помни лицето ми. С нея бяхме правили секс само веднъж, когато бях още зелен в банковите обири, а тя беше останала без пари след един провален удар с облигации, който й бе струвал половин милион. Нейна грешка, каза тя тогава. Сега седнахме в двата противоположни края на стаята и поговорихме известно време за това-онова. Трудно ми беше да свикна с новия й глас, но миризмата й си беше все същата — на цигари и маракуя.

Свечеряваше се и Маркъс беше изпратил портиера да ни предаде нареждането му да се съберем отвън около огнището. Представи ни се с една-единствена дума: Маркъс. Аз стоях до Анджела и слушах загадъчното му изложение. Анджела пушеше цигара след цигара и ми шепнеше подробности за хората, събрани около огъня — всички до един професионални обирджии на банки.

Един добре облечен рус красавец на име Олтън Хил беше карач, което означаваше, че той щеше да шофира колата, предназначена да осигури бягството ни след удара. Олтън можеше да подкара всичко, стига да имаше колела и двигател. По говора беше някъде от Калифорния. В гласа му имаше нещо момчешко, което някак не пасваше на изтупания му и делови външен вид. Кожените му шофьорски ръкавици бяха доста износени; той слушаше с половин ухо обясненията на Маркъс.