Господари на войната [bg]

Картрайт примигна и попита:

— На онова място?

— В Хароу.

Карингтън произнесе името много тихо, сякаш беше мръсна дума. Картрайт кимна с безразличие на Бъкингам. Бъкингам се опита да му се усмихне, но се изчерви, след като осъзна, че вниманието на Картрайт вече е насочено към по-възрастния му колега.

Карингтън сложи куфарчето си върху бюрото на командира, отвори го, извади от него четири зелени папки и каза:

— Седни, Хюго. Този въпрос те засяга пряко, в крайна сметка. — Подаде папките на Картрайт. — Това са войниците, които сме подбрали. Проверката показа, че са подходящи.

— Надявам се, че от правителствения комуникационен център не са започнали отново да подслушват телефоните на моите хора?

— На твоите хора. На техните съпруги, приятелки, родители, банкери…

Картрайт вдигна ръка:

— Не искам да знам, Оливър. — Прегледа папките, произнасяйки на глас имената на войниците: — Джак Уорд… Грег Мъри — добро момче… Спъд Глоувър… — Намръщи се, докато отваряше последната папка. — Дани Блек? — Вдигна очи. — Този не ни трябва, приятели. Освен това не е в страната.

— Опасявам се, че държа на него, Джони.

Картрайт се взря в своя спаринг-партньор от МИ-6 и въздъхна като човек, загубил мача.

— Моля те, Оливър. Вземи някой друг. Остави Блек на мира. — Докато говореше, погледна към Бъкингам. Върху лицето му беше изписано раздразнение. — Момчето взе участие в операция, продължила цели шест месеца. И макар че все още не знае, го очакват неприятности, когато се завърне у дома. Нужно му е време да си отдъхне. Да разреши семейните си проблеми.

— Какви по-точно? — попита Бъкингам, като се постара въпросът му да не прозвучи неучтиво.

— Сигурно сте чели досието му — сопна му се Картрайт.

Смутен, Бъкингам сведе очи към коленете си.

— Хюго е зает с други неща — отвърна вместо него Карингтън.

— Момчето е син на военен. Баща му служеше в Парашутния полк, беше прострелян в главата от един член на наказателен отряд на ИРА в Северна Ирландия и оттогава е в инвалидна количка. Чувал съм, че дори не можел да ходи по нужда без помощта на медицинската сестра. Учудващо е, че момчето е с всичкия си. За разлика от брат си, който е зле психически от дете и след като навърши шестнайсет години, вече няколко пъти влиза в затвора. В момента наближава краят на шестмесечната му присъда за тежка телесна повреда. Чувал ли си за „херефордския гаечен ключ“?

— Мисля, че не съм — отвърна Карингтън.

— Отвратителен коктейл от кетамин, метилендиоксиметамфетамин и кокаин.

— Знаеш, че аз предпочитам бренди със сода.