![Адвокат на улицата [The Street Lawyer-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/9/8/advokat-na-ulicata-the-street-lawyer-bg-download.jpg)
Адвокат на улицата [The Street Lawyer-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Год: АСТ
- ISBN: 978-5-17-043384-1, 978-5-9713-4880-1
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Адвокат на улицата [The Street Lawyer-bg]». Краткое содержание книги:
Вече не беше същото. Работата не ме вълнуваше. Папките върху бюрото не бяха въпрос на живот и смърт. Бях видял смъртта, едва не я бях усетил и би било наивно да вярвам, че мога просто да свия рамене и да отстъпя назад, сякаш нищо не се е случило.
Мислех си за Девън Харди и неговите червени пръчки, омотани с щръкнали разноцветни жици. Той бе отделил часове, за да изработи тази играчка и да планира атаката. Бе откраднал пистолет, бе открил нашата фирма, бе допуснал фатална грешка, за която плати с живота си, а нито един от моите колеги не даваше пукната пара за него.
В крайна сметка си тръгнах. Напливът ставаше все по-масов и трябваше да си бъбря с хора, които не можех да понасям. На два пъти се обадиха журналисти. Казах на Поли, че трябва да изляза по работа, и тя ми напомни за срещата с Артър. Слязох в колата, включих двигателя, пуснах отоплението и дълго се чудих дали да отида на представлението. Ако го пропуснех, Артър щеше да се разтревожи. Никой не пренебрегва среща с него.
Подкарах. Имах редкия шанс да сторя нещо глупаво. Бях травматизиран. Трябваше да си тръгна.
Артър и цялата фирма просто нямаха друг избор, освен да ме оставят на мира.
Насочих се към Джорджтаун без определена цел. Времето беше навъсено, облачно; хората притичваха по тротоарите; снегорините се готвеха за работа. На Ем Стрийт минах покрай някакъв просяк и се запитах дали не е познавал Девън Харди. Къде ли се крият бездомниците, когато започне виелица?
Позвъних в болницата и узнах, че жена ми ще бъде в операционната още няколко часа. Край на надеждите за романтичен обяд в болничното кафене.
Завих на североизток покрай Лоуган Съркъл, навлязох в неугледните квартали и най-сетне открих Правната консултация на Четиринайсета улица. Беше на ъгъла с Кю Стрийт. Спрях до тротоара и излязох, твърдо уверен, че повече няма да видя колата си, тойота лексус.
Консултацията заемаше половината от трите етажа на викторианска тухлена сграда — някога доста представителна, но днес напълно занемарена. Прозорците на горния етаж бяха закрити с прогнил шперплат. В съседство бучаха машините на обществена пералня. Ако се поразходех, сигурно щях да открия и магазин за крадени вещи.
Над входа имаше яркожълт навес и се зачудих дали да почукам, или направо да вляза. Вратата не беше заключена. Бавно натиснах дръжката и прекрачих в друг свят.
В известен смисъл това бе правна кантора, но нямаше нищо общо с мрамора и махагона на „Дрейк и Суини“. В голямата зала пред мен имаше четири метални бюра, всяко от тях отрупано с камари от папки, достигащи две педи височина. Още папки лежаха разхвърляни по вехтия килим около бюрата. Кошчетата бяха претъпкани и по пода край тях се валяха смачкани бланки и формуляри. Покрай едната стена стърчаха разноцветни канцеларски шкафове. Компютрите и телефоните бяха поне отпреди десетина години. Дървените лавици бяха безразборно отрупани с книги. Върху стената в дъното висеше накриво голям избледнял портрет на Мартин Лутер Кинг. От общата зала се отделяха няколко по-малки кабинета.
Беше оживено, прашно и някак чаровно.
Една свирепа на вид латиноамериканка се взря в мен, Престана да трака на машината и запита:
— Търсите ли някого?
Не беше въпрос, а направо заплаха. За подобно посрещане всяка секретарка в приемната на „Дрейк и Суини“ би хвръкнала без предупреждение.
Според табелката върху бюрото името й бе София Мендоса и скоро щях да узная, че не е проста служителка. Изведнъж ме стресна яростен рев откъм една от страничните стаи, но София дори не трепна.
— Търся Мордекай Грийн — любезно обясних аз.
В този момент притежателят на гласа изхвръкна от страничния кабинет и се понесе към нас. Подът трепереше под нозете му. Продължаваше да реве, призовавайки някой си Ейбръхам.
София кимна към него, после престана да ми обръща внимание и пак се зае с машинописа. Грийн беше огромен негър, някъде над метър и деветдесет, с масивен кокал и тежка мускулатура. Изглеждаше към петдесетгодишен, с прошарена брада и очила с червени рамки. Хвърли ми едно око, не каза нищо и отново закрачи по скърцащия под, продължавайки да вика Ейбръхам. Изчезна в отсрещния кабинет и след секунди се върна без въпросната личност. Пак ме погледна.
— Какво ще обичате?
Пристъпих към него и се представих.
— Много ми е приятно — излъга той. — Какво ви води насам?
— Девън Харди — казах аз.
Той се втренчи в мен за две-три секунди, после хвърли поглед към София, която бе потънала в работа. Кимна към кабинета си и аз го последвах в стая четири на четири без прозорци, където всеки квадратен сантиметър от пода бе затрупан с папки и оръфани правни издания.