Призракът от големите плитчини
- Автор: Кларк Артур Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анни Джелепова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът от големите плитчини». Краткое содержание книги:
И сега, сто години след гибелта на някогашното чудо на цивилизацията „Титаник“, стремежът да се извадят отломките му от дъното на океана е неудържим.
Този стремеж е в основата на „Призракът от големите плитчини“, едновременно социално-фантастична и реалистична книга, лишена, за щастие, от зашеметяващи технически подробности за нетърпеливо очаквания XXI век, изпълнена със спомени и препратки към нашето време. Така въпросът „Трябва ли наистина корабът да бъде изваден от морските дълбини?“ се превръща в морален проблем.
Все пак Кларк избира „Титаник“ да остане на дъното на океана, който крие изненади и провали за специалните роботи, създадени за изваждане на отломките му. Едно поредно предизвикателство към Хомо сапиенс от 2099, ако, прави уговорка Кларк, той все още е наоколо.
— Остави на мен. Имам някои идеи, но не искам да говоря за тях сега. Ако някои от тях се осъществят, проектът ще успее да се изплати — евентуално. Можеш да очакваш дори печалба. Емерсън подозираше, че употребата на второ лице единствено число в последното изречение беше просто грешка на езика. Рупърт беше много ловък играч и добре знаеше какво върши. Веднага можеше да се закълне, че стига да поиска, събеседникът му има възможност да осигури цялата операция.
— Само още едно нещо — продължи Рупърт. — Преди да съм дал съгласието си, което ще стане, щом получа доклада на Брадли — нито дума никому. Особено на сър Роджър. Ще ни вземат за луди.
— Искаш да кажеш — отвърна Емерсън, — че съществува дори най-малкото съмнение за неуспех?
9. Пророци с чувство за чест
До: Главния редактор на „Таймс“
От: Лорд Олдис Брайнтфаунд
Почетен президент
Световна асоциация по научна фантастика
Уважаеми господине,
Вашата трета уводна статия (15 април 2007 г.) относно плановете за изваждането на „Титаник“ е още един пример за силното въздействие на тази катастрофа — несъмнено най-ужасната в историята на корабоплаването — върху въображението на човечеството.
Един изключителен аспект на трагедията е, че тя е описана с потресаваща точност четиринадесет години преди да се случи. Според класическото описание на катастрофата от Уолтър Лорд в „Нощ, която светът ще помни“, през 1898 г. един борещ се за прехраната си автор на име Морган Робертсън създава роман за някакъв легендарен трансатлантически лайнер, много по-голям от дотогава съществуващите. Робертсън натоварва своя кораб с богати и доволни хора и го разбива в леден айсберг през една студена априлска нощ.
Измисленият лайнер е почти със същите размери като „Титаник“, с неговата скорост и разположение на каютите. Робертсън нарича своя кораб „Титан“.
Бих желал също така да привлека вниманието ви върху факта, че двама представители на професията, към която имам честта да принадлежа — тази на писателите на научна фантастика, — потънаха заедно с „Титаник“. Единият, Жак Фютрел, е почти забравен днес и дори националната му принадлежност остава неизяснена. Но изглежда, че на 37-годишна възраст той се е радвал на значителен успех като автор на „Майсторът на диаманти“ и „Мислещата машина“, за да пътува в първа класа заедно с жена си, която подобно на 97% от дамите от първа класа и едва 55% от тези от трета оцелява след катастрофата.
Много по-известен е другият, автор на една-единствена книга — „Пътешествие в други светове: роман за бъдещето“, публикувана през 1894 г. Това донякъде мистично пътешествие около Слънчевата система в 2000 г. описва антигравитацията и ред други чудеса на цивилизацията. Издателството „Аркъм Хаус“ преиздаде книгата по случай стогодишнината му.
Представих автора като „известен“, което е огромно подценяване. Името му е единственото, изписано над огромното заглавие в „Ню Йорк Америкън“ от 16 април 1912 г. „МЕЖДУ 1500 И 1800 ЗАГИНАЛИ“.
Това е милионерът Джон Джейкъб Астор, наричан често „най-богатият човек на света“. Несъмнено той е най-преуспяващият автор на научна фантастика, който е живял някога на планетата — факт, който може да огорчи почитателите на починалия Л. Рон Хъбърд, ако все още има такива.