Аз бях Цицерон
- Автор: Базна Елиаза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Р. Йосифов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аз бях Цицерон». Краткое содержание книги:
В тази книга Базна — Цицерон — разказва своите спомени. Пред читателя оживяват събитията от времето на Втората световна война. Под обектива на Базна се редят една след друга секретните телеграми на съюзниците. Със затаен дъх четем как Цицерон се вмъква в спалнята на сър Хю, взема документите от касетката и ги фотографира. Обаче накрая измамникът остава измамен, немците му заплащат с фалшиви лири стерлинги.
Дойдох до заключението, че бях открил нещо много странно: в сградата на посолството, която се охраняваше изцяло от строга охрана на британската секретна служба, се пазеха важни, но не особено доверени неща. В действителност важните документи лежаха през деня в червената касетка на масата на посланика в неговата частна къща и през нощта се прибираха от мис Луизе в желязната каса, която беше обикновен модел. И пред вратата на стаята седеше обикновено един уморен таен агент, треперещ от вечното нощно дежурство, с лошо стояща протеза в устата, която свиреше, когато той заспиваше, дишайки тежко.
Най-секретните документи се намираха в черната касетка на нощното шкафче на сър Хю. Той се занимаваше така интензивно до късно през нощта с тях, че трябваше да намира спокойствие само с помощта на сънотворни таблетки. Разбрах, че съм до извора! Спалнята на посланика беше моето царство.
Моята стая беше тясна, наредбата й съвсем скромна. Едно легло, един шкаф, една маса, един стол. Аз допълних наредбата. Купих си една крушка от сто вата, която завъртях в нощната лампа. Освен това купих четири метални пръчки и един метален пръстен. В пръстена можех да завинтвам моята камера и пръстенът можеше да се закрепи върху пръчките. По този начин имах един статив, под който да поставя всичко, което исках да фотографирам. Наглед пръчките и пръстенът имаха съвсем обикновено приложение, неподходящо за един истински статив. Две от пръчките служеха за закачалки на връзките ми в гардероба, а другите две забождах в две направени от мене дупки в стената до умивалника и те стърчаха като закачалки, на които аз окачвах кърпите за ръце, изтривалката и понякога чорапи за сушене. Металният пръстен във всекидневието си служеше за допълнително украшение на моя пепелник. Точно маркираните вдлъбнатини, които служеха за закрепване и завинтване на камерата, съвпадаха на онези места, в които се оставяха горящите цигари в пепелника. Накрая купих едно голямо парче восък.
Мара беше моето успокоение. При нея изплаквах душата си. Тя беше така хубава, нелюбопитна и вечно жадна за нежности.
— Защо не мога да бъда доволен! — сопвах се аз, като че ли тя беше виновна. — Платен съм добре, това е едно от най-добрите ми места досега. Защо не мога да се откажа от другите неща, защо си навирам носа, където не ми е работа?
Бях непостоянен — потиснатост и повишено настроение бързо се сменяха при мене. Мара стискаше ръката ми. Защото тя ме смяташе за турски патриот, в което аз самият почти вярвах, и си беше поставила за цел да ме окуражава. Нейният така прекрасен дрезгав глас шепнеше на ухото ми:
— Ти трябва да продължаваш! Така се страхувам за тебе! Но ти сега не можеш да се откажеш!
Тя нямаше понятие за какво говори, но продължаваше да говори и аз усещах нейните устни като милувка.
— Ти ще успееш! Ти си прекрасен!
Настроението ми веднага се промени. Усмихнах се с една суетна усмивка и започнах да разказвам за посланика, комуто бях задължен да бъда верен.
— Ти трябва да го видиш сутрин, когато става от леглото! Сбръчкан като панталон, изваден от торба, но той много бързо се оправя. Налива се с портокаловия сок, който аз му приготвям и поднасям в леглото, и неговите клетки отново се съживяват. След това се къпе и излиза от банята прекрасен, освежен за един нов одухотворен ден.