Демоните на Фуатино

Отправил поглед надолу, Грийф виждаше всичко, което ставаше под повърхността. Видя Матаара на дълбочина от един клафтер да се отвързва от мъртвия пират и да плува нагоре. Когато подаде глава от водата, тя забеляза капитан Глас, който не можеше да плува, да потъва на няколко ярда от нея. Кралицата, макар и стара жена, но островитянка, се обърна, доближи се до него, повдигна го и го насочи към стърчащите салинги.

Пет глави, руси и кестеняви, се виждаха тук и там на повърхността между черните глави на полинезийците. Грийф, вдигнал пушка, изчакваше удобен случай да гръмне. Но човекъткоза след една минута сполучи и те видяха един труп мудно да отива на дъното. Обаче раиатейските моряци, едри и мускулести, полуриби, довършиха отмъщението. Те бързо отделиха русите и кестенявите глави. Грийф и Другите видяха отгоре как четиримата останали живи бандити бяха хванати, стиснати, повлечени дълбоко надолу и удавени като псета.

След десет минути всичко свърши. Жените от

Хуахине със смях и кикот се хванаха за борда на велбота, който бе влачил шхуната. Раиатейските моряци чакаха заповеди около салинга, където се бяха хванали капитан Глас и Матаара.

— Бедничката ми „Ратлър“! — охкаше капитанът.

— Нищо подобно — отговори Грийф. — За една седмица ще я вдигнем, ще сложим нови ребра в средната част и ще потеглим на път: — След това се обърна към кралицата: — А ти Маурили как си, сестро?

— Наумоо я няма, и Мотуаро го няма, братко, но Фуатино е пак наш. Денят е още млад. Ще прати дума на целия ми народ по високите места при козите. И довечера отново, и както никога преди, ще пируваме и ще се веселим в Големия дом.