Демоните на Фуатино

На палубата на „Ратлър“ имаше много хора. На носа, сред раиатейските моряци с пушка в ръка бе застанал един главорез, за когото Маурили каза, че е братът на Раул. На кърмата до рулевия стоеше Друг. За него бе вързана през кръста, но така, че да не му пречи, старата кралица Матаара. От другата страна на рулевия, с ръка придържана от превръзка се виждаше капитан Глас. По средата, както и преди, Вързан през кръста за Наумоо стоеше Раул.

— Добро утро, господин Дейвид Грийф — извика Раул.

— Все пак аз ви предупредих, че ще напуснете острова само с белезници — отговори натъртено Грийф.

— Няма да убиете всички ваши хора, които са тук при мен на борда — гласеше отговорът на бандита. Шхуната се движеше бавно, на тласъци, както

я влачеха моряците от велбота, и вече се намираше почти точно под скалата. Гребците, без да спират, поотпуснаха греблата, но пиратът с пушката, който стоеше на носа, веднага ги заплаши.

— Хвърляй, Голям братко! — извика Наумоо Маурили

на фуатински. — Аз съм изпълнена със скръб и искам да умра. Ножът му е готов, за да пререже въжето, но аз ще го хвана здраво. Не се бой, Голям братко. Хвърляй, хвърляй направо и сбогом!

Грийф се поколеба, после отпусна главнята, която Маурили раздухваше.

— Хвърляй! — подкани го човекъткоза. Грийф все още се двоумеше.

— Ако те излязат в морето, Наумоо все едно ще умре. Помисли за всички други. Какво е нейният живот пред живота на многото?

— Ако хвърлите динамит или дадете един-единствен изстрел, ние ще избием всички на борда — извика им Раул. — Аз ви хванах натясно, Дейвид Грийф. Вие не можете да убиете тези хора, а аз мога. Ти си затваряй устата! — Последните думи бяха отправени към Наумоо, която нареждаше на родният си език и която Раул стисна за гърлото с едната си, ръка, за да я накара да млъкне. Тя от своя страна го стисна с двете ръце и загледа умолително нагоре към Грийф.

— Хвърляйте, господин Грийф, за да пукнат всичките! — избоботи с плътния си глас капитанът. — Маурили Те са мръсни убийци и кабината е натъпкана с тях,

Главорезът, който беше вързан за старата кралица, се обърна наполовина, за да заплаши капитан Глас с пушката си, в това време Техаа от позицията си по-нататък на скалата, гръмна срещу него. Пиратът изпусна пушката от ръката си и на лицето му се изписа безгранично удивление, краката му се подгънаха, той се смъкна на палубата и повлече с себе си кралицата.

— Ляво на борд! Дай ляво на борд! — закрещя Грийф.

Капитан Глас и канавата рязко завъртяха щурвала и носът на „Ратлър“ се насочи срещу скалата. По средата Раул все още се бореше с Наумоо. Брат му се притече на помощ от носа, като остана незасегнадт от бързата стрелба на Техаа и човекакоза. Когато братът на Раул допря дулото на пушката си до хълбока на Наумоо, Грийф доближи главнята до главичката от кибритена клечка с цепнатия край на фитила. Още докато хвърляше с двете ръце голямата връзка динамит, пушката гръмна и Наумоо падна на палубата едновременно с динамита. Този път фитилът беше достатъчно къс. Взривът екна в мига, в който динамитът стигна палубата, и тази част от „Ратлър“ заедно с Раул, брат му и Наумоо изчезна завинаги. Бордът на шхуната бе станал на трески и тя веднага започна да потъва. Всичките ракатейски моряци от бака се хвърлиха във водата. Капитан Глас посрещна първия пират, изскочил по трапа от кабината, с ритник право в лицето, но го събориха и прегазиха в блъсканицата. След главорезите изскочиха хуахинките и когато се хвърлиха през борда, „Ратлър“ потъна и застана на кила си близо до основите на скалата. Салингите й още стърчаха над водата, когато тя стигна дъното.