Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

Авторката Барбара Хонегър посочва очевидната липса на навременна реакция на тези атаки от 11/9 — особено в Пентагона — и издига тезата: „Отвъд всякакво разбиране е, освен ако някаква предварителна информация или умствена нагласа не ги е накарала да приемат, че самолетът в Пентагона не може да е терористичен инструмент, как те не са били поне объркани дали е, или не е такъв. Ако тези, които са гледали от Пентагона, докато 11 септември се разгръща пред тях, са вярвали, че Полет 77 е бил — или би могъл да бъде — част от антитерористично учение на «Червения екип», планирано за същата сутрин, това, би обяснило иначе необяснимото забавяне, почти до степен на парализа, в ефективното излитане на изтребителите.“

Учението на NRO — изумително по разполагането във времето — очевидно е било или част от, или едновременно разгръщащо се с още по-голяма военна игра, разигравана от североизточния сектор на NORAD, който включва трите места на сблъсъците в Ню Йорк, Вашингтон, окръг Колумбия, и Пенсилвания. Това наскоро беше потвърдено от тогавашния шеф на антитероризма на Националния съвет по сигурността Ричард А. Кларк. В книгата си от 2004 г. Against All Enemies („Срещу всички врагове“), разказвайки за преживяванията си по време на видео телеконференция в Ситуационната стая в Белия дом сутринта на 11 септември, Кларк пише: „Обърнах се към екрана на Пентагона. «Шефове на Обединените генерални щабове, шефове на Обединените генерални щабове! Приемам, че NORAD е дало заповед за бързо излитане на изтребители и AWACS20. Колко? Къде?»“

Действащият председател на генералните щабове Ричард Майърс тогава отговаря21: „Ние сме по средата на «Бдителен войн» [други източници заявяват, че операцията е била наречена «Бдителен пазач»], учение на NORAD, но… «Отис» пусна две птици към Ню Йорк. «Лангли» се опитва да вдигне още две. AWACS са в «Тинкър» [военновъздушна база] и не са под тревога.“

Хонегър, която в известната си книга от 1989 г. October Surprise („Октомврийска изненада“) разкри ролята на Буш старши в сделката с иранските терористи, за да гарантира избирането на Роналд Рейгън през 1980 г., добавя, че идеята за атаките на 11 септември, израсли от отгледано у дома учение, може да обясни защо изтичането на прихванато съобщение от Националния съвет по сигурността от 10 септември 2001 г. толкова силно разстройва вицепрезидента Чейни.

Твърди се, че това съобщение е между лидера на похитителите Мохамед Ата и предполагаемия „мозък“ на атаката Халид Шейх Мохамед. То гласи: „Мачът ще започне. Утре е час Нула.“

„«Мач», разбира се, е това, което бихте очаквали, ако говорещият има предвид откриването на датата, която американското правителство е избрало, за да провежда своите антитерористични симулации/учения по сценария за самолет(и), който (които) се разбива(т) в правителствени сгради — сценарий, който ще се окаже много реален, когато терористите качват отдавна замисления си заговор върху тях — казва Хонегър22. — Имайки предвид контекста, в който всичко това най-накрая започва да придобива смисъл, Ата просто съобщава на шефа си, или обратното, датата, на която учението на американското правителство ще се осъществи. Бин ал-Шибх, Ата и Мохамед не са избрали датата. Американското правителство го е направило.“