Вътрешна работа (Демаскиране на конспирациите от 11 септември)

И как терористите са получили, топсекретните кодове и сигнали на Белия дом и Air Force One13 — извинението за разкарването на президента Буш от Флорида през Луизиана до Небраска на 11 септември?

В 9:00 ч. на 11 септември, горе-долу по времето, когато Полет 175 се разбива в Южната кула на Световния търговки център, агенти от Тайните служби във Вашингтон получават това изправящо косата съобщение14: „Следващият е Air Force One“. За минути вицепрезидентът Дик Чейни е измъкнат от фотьойла си пред телевизора и заведен в президентския кризисен оперативен център, намиращ се в защитено от ядрени бомби убежище, а Белият дом — евакуиран.

Предупреждението е предадено с топсекретния код на Белия дом за този ден, сочейки, че който и да е бил зад атаките, е имал достъп до най-високото равнище на кодовете за сигурност. Това означава, че който е разполагал с кодовете, е можел да проследи и точно да идентифицира самолета на президента.

След неколкодневни разследвания картината стана още по-тъмна. Някой е проникнал в строго поверителната разузнавателна система „Ешелон“ на Националната агенция по сигурността (NSA). В действителност този някой, изглежда, е имал по-големи електронни възможности от самата NSA, включително използването на „стеганография“15 — технология, която позволява на потребителя й да заобикаля „Ешелон“ и други форми на електронно следене, като скрива съобщения по случаен начин в иначе невинни дигитални файлове, например музика, он-лайн реклами, заглавия на имейли или дори интернет порнография. Такива заровени съобщения не оставят следи за присъствието си. Идеята, че някой е имал достъп до такива високи нива на секретни кодове провокира спекулациите, че в американското правителство е имало „къртици“, дълбоко прикрити тайни агенти. Освен това означава, че който и да е стоял зад атаките, е имал достъп до нашата най-нова и най-усъвършенствана електронна технология.