Роксолана

— Давам хиляда — небрежно подхвърли Ибрахим.

— Бейефенди иска да качи двойно цената? Но това трябва да сторя аз. Търговецът трябва да назове двойна цена, за да се стигне постепенно до истинската, като се пазарим добре и дълго, иначе как може да служим на занаята, върху който се крепи светът?

— Наистина — намеси се малко учуден от този развой на тяхното приключение Грити, — тя ми излезе, както твърди Синам ага, само петстотин дуката. То се знае, старият негодник ни залъгва, както прави винаги — за такива пари могат да се купят три черкезки от княжески род, но така да бъде.

— Искам Синам ага да спечели, затова давам хиляда. — Ибрахим засенчи девойката от Грити и турчина и пристъпи към нея, а тя се засмя насреща му още по-дръзко и с още по-голямо предизвикателство, отколкото преди това пред Луиджи. Смееше се в лицето му неудържимо, отчаяно и безнадеждно, люлееше пред него вълните на буйните си коси, пламтящи неизвестно в какво злато — райско или адско, не отстъпваше, не се боеше, изправи се, невисока, стройна, отметна глава на дългата си нежна шия и пръсна между студените каменни стени на Безистена звънкото сребро на прекрасния си глас: „Ха-ха-ха!“

Ибрахим трепна от мрачно предчувствие, но превъзмогна това движение на душата и се помъчи да се усмихне в отговор на смеха на загадъчната чужденка, която не плачеше като всички робини, не се вайкаше, не кършеше отчаяно ръце, а се смееше, сякаш се подиграваше не само на тях, но и на целия този жесток свят, който се стремеше да я покори, да я сломи и унищожи. Ибрахим я заговори на развален език — смесица от славянски думи, научени от султан Сюлейман. Дали тя иска да иде при него, именно при него, а не при някой друг? Момичето замълча за миг и като че ли дори погледна Ибрахим по-внимателно. Дали иска? Та може ли още някой да пита в тази земя дали тя иска? Ха-ха-ха!

Ибрахим заповяда сухо на Синам ага да доведе робинята при него на Атмейдан, повтори, че ще плати за нея хиляда дуката, предупреди още тази вечер тя да бъде в дома му и да не й бъде причинена ни най-малка злина. След това благодари на Грити:

— Никога няма да забравя тази ваша услуга.

— Мога само да завидя на изтънчения ви вкус! — възкликна венецианецът. — У тази роксолана, както я наричам аз, наистина има като че ли нещо… Като опитен търговец мога да ви кажа, че стоката става по-ценна също и от цената, която е платена за нея.

Ибрахим мълчеше. Бързо се измъкваше от тъмния проход. Чувствуваше се така опозорен, както тогава, когато, още малко момче, го продаваха на робския търг в Измир. Наистина сега купуваше той, но не е ли едно и също? Има роби, които купуват, и роби, които са купувани. Но всички са роби. И няма никакво спасение. Той се мъчеше да се спаси с облеклото и разкоша, с който се обграждаше благодарение на щедростта на Сюлейман. Смяташе, че с това си облекчава живота, и упорито сам себе си убеждаваше, че животът все пак не може да бъде тежък, щом се нарича живот.