Роксолана

— Ама какво — платихте ли му на този Синам ага? — чак заекна от почуда Ибрахим.

— Дадох му капаро. Направо казано, изпратих свои пари отвъд морето за печалба.

— Това противоречи на правото на шериата29. Ислямът позволява да се води война с неверните, да се заграбва плячка, да се вземат роби, но нашите търговци са строго ограничени от законите на шериата. Ако щете, мюсюлманските търговци благодарение на шериата са най-почтените сега в света. За да може една вещ да бъде продадена, тя трябва да бъде завладяна.

— Но нали богатите хора могат да поръчват риба на рибарите или дивеч на ловците — напомни Грити.

— Такъв обичай съществува, ала той противоречи на правилата. Ни рибарят, ни ловецът могат да обещаят, че ще хванат именно онова, което ви се иска, понеже не зависи от тях.

— Да ловиш риба или дивеч е наистина несигурна работа — придържайки Ибрахим под ръка, се наведе към него Грити, — но с хората работата е много по-проста. Аз плащам на Синам ага, Синам ага намира свой познат кримски бей, плаща му и го моли да докара от полската или от московската земя такива и такива роби или робини. И толкоз. Би могъл да е доволен дори и вашият строг шериат. Селям!30 — викна той внезапно на един стар турчин, който седеше на килима, безсилно оборил глава с тежка чалма — случаен наблюдател на този неправеден търг, както и Грити с Ибрахим. Но така би могло да изглежда само за неопитното око. Понеже старецът, уж дремейки, всъщност се вглеждаше внимателно във всичко, което ставаше наоколо, ухото му ловеше всяка дума, прикритите му с тежки повехнали клепачи очи съзираха сред човешкото гъмжило всичко, което беше нужно на техния господар. Той вече отдавна беше забелязал Грити и само се престори, че поздравът на търговеца го е сепнал от дрямката. Луиджи, изглежда, дори и не забеляза хитростите на стареца, но от Ибрахим това не убягна, понеже имаше набито око, особено за човешкото коварство.

— Синам ага ли е? — попита той тихо Луиджи.

— Нека убежище да ти е раят — бързо се събуди старецът, като не даде на Грити време да отговори.

— Отдавна не съм те виждал в Безистена, почтени Синам ага — полувъпросително, полуукорно отбеляза Грити.

— Бих ли посмял аз, нищожният роб, да сложа крак върху килима на търговията по време на скръбта за великия султан Селим, нека душата му се наслаждава в градините на аллаха, и докато мине определеното време от възкачването на великия султан Сюлейман, на когото да бъде въздаден най-нисък поклон? — изпи-сука Синам ага.

— Имаш ли стока за мене? — прекъсвайки дрънкането му, почти сурово запита Грити.

Синам ага плесна с ръце и черният евнух, който се въртеше наблизо, тутакси се мушна някъде встрани, за да се появи след минута заедно с още няколко също такива голобради същества начело на върволица оковани за шиите хубави чернооки девойки, облечени въпреки есенния хлад доста оскъдно.