Краят на западната цивилизация
- Автор: Андреев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на западната цивилизация». Краткое содержание книги:
„Корпорациите настояват за силни правителства, които да ги бранят от пазарната дисциплина и самото им съществуване е атака срещу пазарите“. „Ако се взрете в цялата история, ще откриете…, че адвокатите на «свободните пазари» искат да ги наложат на бедните и средните класи, но не и на самите тях. Правителството субсидира корпоративните разходи, защитавайки ги от пазарните рискове и им позволява да запазят печалбите“. „Неолиберализмът е само традиционната имперска формула: свободен пазар за тебе, изобилие от протекции за мене“ [35]. Т.е. „нашите“ играят против „техните“, при това некоректно. „Наши“ са транснационалите, а „техни“ са страните от Третия свят и „нисшите“ класи в Първия свят. „Корпорациите не желаят свободен пазар — това, което желаят, е власт“. За да стоят над пазара. Това са „централно управлявани институции, които в действителност са тъждествени на частни командни икономики“ [35].
А пък „неолиберализмът, теорията на модерния хаос и на унищожаване на човечеството, е идеологически наследник на нацизма и теоретична основа на войните за «етническа чистота» и на нетолерантността. Както във всяка война, неговата цел е унищожаването на противника: физическата и моралната човечност“ (sub-commandante Маркос) [38].
„Законът за стойността… предполага интеграция на пазарите във всичките им измерения, т.е. като пазари на продукти, капитали и труд. Напротив, законът за глобализираната стойност се изразява в интегрирането на пазарите в световен мащаб само в първите две измерения…“, като пазарите на труда остават разделени. Това по необходимост води до неравенство в световната икономика. В Третия свят индустриализацията е „забранена“. При това политиката върви ръка за ръка с икономиката, тъй като „няма капитализъм без капиталистическа държава освен във въображението на буржоазната икономика“ (Самир Амин) [42].
Това отново са само констатации. Остава открит въпросът: Защо капитализмът е точно такъв?; защо въпреки техническия прогрес и високите технологии, хората стават излишни, непрекъснато обедняват и животът става непоносим? В първо приближение отговорът е: заради техническия прогрес.
4. Съвременният капитализъм е невъзможен
През 70-те години на XX век автоматизацията, компютеризацията и роботизацията завладяват обширни области от производството и от обществото въобще. Г. Константинов нарича това роботронна революция (РР) [11]. Той привежда т.н. аксиома на Норберт Винер: „Няма никакви теоретични и практически бариери за сключването на тоталния кръг на автоматизацията“. Засега „кръгът не е сключен“ — все още повечето производства не са автоматизирани и роботизирани. Но все пак процесът е доста напреднал. Това е причина голяма част от наемните работници, в т.ч. квалифицираните, да станат излишни. Тази тенденция се проявява особено силно в страните от Първия свят. Вследствие на това се появява безработица, която въпреки вариацията в размера й в зависимост от кризите (спадовете и оживленията) в икономиката, постепенно пълзи „нагоре“. Вивиан Форесте нарича икономически ужас именно това явление.
През 50-те и дори през 60-те години обществените очаквания бяха оптимистични — икономисти, хуманисти и фантасти прогнозираха как „умните“ машини ще отърват хората от тежкия и непривлекателен труд и „ще се радват на труда си хората и ще се обичат като братя“. Оказва се, че в условията на капитализма това е невъзможно. Защо?
По-горе бе казано, че печалбата е равна на принадената стойност, а принадена стойност може да се извлече само от жив труд. Изчезне ли живият труд, изчезва и принадената стойност, а следователно, и печалбата. Това е ключът към обяснението на парадокса, че техническият прогрес (РР) води към безработица и обедняване на „обикновените хора“. При РР изчезва именно живият труд.
Навярно мнозина читатели, под напора на първия порив, биха възразили на това: как да няма печалба! нали има произведен продукт и той е по-евтин от произвеждания по-рано!
Такава позиция заемат А. Тофлер [21, 22], П. Бергер [3] и други: компютеризацията и роботизацията премахват принадената стойност, понеже няма жив труд; следователно ще има печалби без жив труд. Капиталистите вече не са зависими от наемните работници (employees, а не само workers) и ще извличат печалби, без да се страхуват от стачки и профсъюзи.
Подобна логика е в сила само, ако роботронизацията не е повсеместна. Тя „увеличава печалбите, когато е частична — в някои предприятия на един бранш, в един или няколко клона на икономиката или в отделна страна или група страни. Тогава те печелят за сметка на изостаналите“ [11]. Защо?