Краят на западната цивилизация
- Автор: Андреев Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Краят на западната цивилизация». Краткое содержание книги:
„Новото гледище за принципа «Един за всички и всички за един» е планетарният отговор «Нищо за всички и всички за нищо»“.
„Конкуренция? Конкурентност? Тя действува вътре в клуба [на богатите] и със съгласието на всички членове. Частно дело. Членовете са част от играта, която в действителност ръководят и която е нищо за бизнеса на онези, които са извън клуба. Тъкмо обратното, цялото население на света има нещо общо: то не е част от клуба, даже ако, прислучайно начало на близост, го приемат за съюзник, почти асоцииран, даже съучастник, който би могъл да загуби или спечели заедно с един или друг т.нар. опонент в тези измислени конфликти. Всъщност, играта е изиграна без хората, да не кажем против тях. Това е съвсем цивилизована игра, организирана, за да гарантира, че всеки от измислените съперници ще печели винаги, във всяко нещо, във всяко време“.
„Никога човечеството като цяло не е било застрашавано чак толкова в оцеляването си“. „За пръв път масата от човечеството вече не е необходима материално, а още по-малко икономически на малкия брой хора, държащи властта, за които човешкият живот извън техния частен кръг не струва нищо, дори не трябва да съществува — това е все по-очевидно от ден на ден — освен като утилитарна вещ“.
И тези престъпления против човечеството винаги са престъпления на човечеството. Извършвани от човечеството.
„Как можем да избегнем мисълта за възможен сценарий при тоталитарен режим, който би срещнал малка трудност при «глобализирането» си и би имал на разположение средства за отстраняване с такава експедитивност, размах и бързина, каквато не сме си представяли преди: геноцид, готов да започне“. Всъщност вече е започнал.
Вивиан Форесте е литераторка, а не икономистка и може би затова не разглежда икономиката като нещо самоцелно, а като средство за съществуването на хората. Може би затова вижда социалните абсурди и ги коментира на разбираем език. Липсва само обяснението защо става всичко това. Дали свръхбогатите не са патологични типове, унищожаващи човечеството за развлечение? Може и да има такива мизантропи, но подобен отговор не звучи сериозно.
3. Още за икономическия ужас
Още преди Втората световна война капитализмът започва да става анонимен, фабриките, търговските кантори и други видове фирми постепенно престават да бъдат еднолична (семейна) собственост, а стават притежание на анонимни акционери, управлявани от назначени мениджери. Днес този процес е доведен докрай. Лицето Х притежава акции (контролен пакет) в банката А. Банката А контролира чрез притежавани акции (не само) медодобивния завод В. Заводът В — енергийната компания С. Енергийната компания С… О… Р… (3… контролира миннния комбинат Н. Работещите в мините на Н се срещат само с назначените от акционерите администратори (мениджери) и нямат никаква представа кои са собствениците на фирмата Н. И дори не подозират за съществуването на свръхбогаташа Х, който, когато пожелае, може еднолично да реши съдбата на фирмата Н, а следователно, и на работещите в нея. Последните просто не знаят кого да винят за лошата си участ.
Корпорациите възникват в САЩ в края на XIX век като обществени (комунални) структури за изпълняване на конкретни задачи (проекти). Международни или транснационални корпорации се създават още преди Втората световна война, но истинският им разцвет настъпва след 70-те години с появата на компютрите и мощните телекомуникационни средства.
Днес световната икономика съществува заради транснационал-ните корпорации. „Концентрацията и централизацията на капитала достигна невероятни пропорции. Двеста транснационални корпорации със своите седалища в 8 страни контролират (през 1985 — б.а.) глобализира-ния свят на капитала, чиито противоречия са по-остри от всякога“ (А. Коен) [36].
„Сега има вълна от сливания на корпорации, която няма прецедент. Даже в средата на Рейгановите години нямаше подобно нещо. И се отива към това, което бизнес-пресата нарича «мегакорпорации». Което означава реално нарастване на тиранична тоталитарна структура на световната или вътрешната икономика… Тъй като стават по-могъщи и обединени, дори само поради това представляват заплаха за демокрацията и пазарите, защото доминират взаимодействията между тях — пазарите стават вътрешни структури на тези тоталитарни структури — тези огромни командни икономики отиват отвъд нещо, което хората абсурдно наричат социалистическо“ (Н. Чомски) [34].