Краят на Атлантида
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Краят на Атлантида». Краткое содержание книги:
— И младият жрец е бил Микон? — попита Деорис.
— Да той продължи да ми носи играчки и сладки, докато бях на легло, но след това лято не го срещнах никога повече.
— Колко странно е, че се срещате сега, толкова далеч от родината си!
— Не е толкова странно, малка сестричке — отвърна Микон с богатия си, звучен глас. — Съдбата преде своите нишки и ние събиране плода на това, което сме посели със собствените си постъпки. Тези, който са се срещнали и са се обикнали, не могат да бъдат разделели; ако не се срещнат в този живот, ще бъдат заедно в друг.
Деорис не отговори, но Арват попита нападателно:
— Да не би да вярваш, че ти и аз сме свързани по такъв начин?
Едва забележима иронична усмивка протяга по устните на Микон.
— Кой знае? Може би тогава, когато те намерих на скалите, съм платил дълга си за някоя услуга, направена ми от теб още преди тези хълмове да са се издигнали от утробата на земята — и той усмихнато посочи към високия хълм с храма зад тях, — Не съм ясновидец. Запитай собствения си разум, братко. Може би има още дългове за уравняване. Дано боговете ни помогнат и двамата да посрещнем това, което ни предстои, като мъже.
— Дано — отвърна сериозно Арват. Но колкото и силно да бе развълнуван, жизненият му нрав незабавно отклони мислите му в друга посока. — Домарис слезе в града, за да направи някои покупки; не е ли по-добре да се върнем на пазара?
Домарис, която досега бе потънала в някакви свои мисли, сякаш се събуди от сън.
— Мъжете нямат слабост към пъстри платове и панделки — каза тя весело. — Защо не останете тук, близо до пристана?
— Не смея да те изпусна от поглед тук, в града — обясни Арват, но Домарис, засегната, отметна гордо глава.
— Не си въобразявай, че можеш да ми казваш къде да отида! Ако ще вървиш с мен. Ще ме следваш! — тя взе ръката на Деорис и двете се упътиха към пазарния площад.
2.
Обикновени сънливият на зар сега бе разбуден от появата на кораби от Морските кралства; хората купуваха я продаваха трескаво и над на зара се носеше равномерен, постоянен шум. Някаква жена продаваше пойни птици в клетки от тръстика; Деорис спря, очарована, и се заслуша в песента им. Домарис й се усмихна с обич и веднага нареди да отнесат клетката с птицата, която й се бе понравила, в Дома на Дванадесетте. После продължиха бавно по пътя си. Деорис вече преливаше от възторг.
Полузаспал старец надзираваше натрупани чували със зърно я лъскави глинени делви с масло; едно голо улично хлапе се бе свило между бъчвите с вино, готово да разбуди господаря си, ако се появи клиент. Домарис спря пред една по-голяма сергия, по която бяха раздиплени всевъзможни пъстри платове. Микон и Арват, които ги бяха последвали по-бавно, се заслушаха във възбудените гласове на момичетата, усмихнаха се едновременно, и продължиха покрай една старица, която продаваше цветя. Птици крякаха в кафезите си, надниквайки продавачите на сушена и прясна риба, плодове, сладкиши и евтино, кисело пиво. Те вървяха покрай сергии, затрупани с килими във всички цветове на дъгата, с бляскави украшения, а после и покрай по-скромната стока на грънчарите.
Дребен, съсухрен преселник от островите продаваше парфюми под платнен навес на черти. Когато Микон и Арват минаха покрай него, сбръчканото му лице се оживи. Той веднага се изправи, натопи една миниатюрна четчица в някакво гърненце и я размаха във въздуха, вече тежък и сладък като мед от многото миризми.
— Парфюм от Кейлин, господари мои — провикна се той с неочаквано дълбок глас, — подправки от запад! Ароматите на най-прекрасните цветя, уханието на редки дървета…
Микон спря; после пристъпи с бавните си, но уверени крачки към раирания навес. Продавачът на парфюми, разпознал високопоставени служители на Храма, бе почтителен и красноречив.
— Прекрасни парфюми и есенции, сладки аромати и мазила от Кейлин, соли и масла за баня, уханието на целия широк свят за вашите любими… — търговецът спря и бързо се поправи: — за жена ти или за сестра ти, жрецо…
Микон го прекъсна с крива усмивка.
— Нямам нито жена, нито любима, старче — каза той сухо, — нито пък ще ми трябват твоите мазила и масла. Но все пак може би ще ми свършиш работа. Има един парфюм… правят го само в Ахтарат, от цветовете на червената лилия, която расте но склоновете на Звездната планина.
Продавачът загледа любопитно жреца, после се обърна, влезе в палатката си и започна да рови из нея като мишка в слама.