Записки по съвременна история 1918–1945
- Автор: Семков Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:
Напразни са предупрежденията на трезвомислещнте политици, като създателя на руската социалдемокрация Плеханов, или на писатели като Горки, че ще тласнат страната към гибел. Русия навлиза в период на гражданска война и страшен терор, жертвите на който се изчисляват на десетки милиони.
С лозунгите си за излизане от войната, за земя за селяните, за хляб за работниците и за свобода за всички няколко десетки хиляди болшевики отначало печелят симпатиите и вдъхват надежди сред работници и селяни за преустройство в европейски стил на огромната империя. Но симпатиите бързо са разколебани, а надеждите се оказват отлитащи една след друга илюзии — поставено е началото на едно общество, родено в кръв, дошло на власт с кръв, държащо се на власт с кръв и с утопични обещания за най-светло бъдеще не само на народите в Русия, но и на цялото човечество. Диктатурата на пролетариата се оказва диктатура над пролетариата, над селяните, над интелигенцията, диктатура на комунистическата партия и на нейния елит — червената аристокрация.
Когато извършват преврата на 7 ноември, болшевиките обявяват, че на власт идва не тяхната партия, а Съветите. Но образуваното правителство начело с Ленин е изцяло съставено само от членове на болшевишката партия. По-късно за известно време са отделени места за леви есери, които ще платят със затвор и глави своята доверчивост. В произведените през ноември и декември избори за Учредително събрание болшевиките събират само 24% от гласовете. Тази катастрофа е сигнал за Ленин и Троцки, че трябва да вземат спешно мерки, за да останат на власт. Първата мярка е да превърнат терора в свой главен коз в спора кой да управлява Русия. Втората е осъществена от 200 въоръжени матроси на 5 срещу 6 януари 1918 година. На 5 януари Учредителното събрание започва своята работа, като отказва да узакони болшевишката диктатура и отхвърля декретите на правителството. В своята история на Съветския съюз „Утопията на власт“ А. Некрич и М. Гелер се шегуват, че матросите били изпратени да попълнят състава на събранието с липсващата бройка депутати болшевики.
Ленин е наредил Учредителното събрание да умре още при раждането си — просто да бъде изпъдено от Таврическия дворец. Когато моряци насочват пушките си към председателя на събранието есера Чернов, чекистьт, ръководител на „очистителната операция“ срещу тази (според становището на правителството) „безполезна говорилня“, им наредил да приберат пушките, тъй като самият Ленин бил против стрелба в двореца. „Е, щом дядката не иска, толкова по-зле“ — промърморил недоволно един моряк, убеден, че на тези там „експлоататори“ трябва да се вземат главите.
Скоро моряците щели да се убедят, че между тях и „дядката“ няма принципни различия — терорът се превръща в главен аргумент на съветското правителство. Болшевиките вземат властта, въоръжени с многобройни произведения на Ленин, в които той доразвива идеите на Маркс в условията на XX век. Основните изводи на Ленин, превърнати в свещени принципи, в догми на комунистическата вяра, са 5:
1. Империализмът е висш и последен стадий на капитализма, той спира развитието на производителните сили, изчерпил е производствените си възможности и цялото общество загнива.
2. Империализмът е навечерие на пролетарската революция, която ще избухне по силата на закономерностите на обществено-икономическото развитие.
3. Тази революция ще бъде международна и ще изгради световна съветска република.
4. Революцията се осъществява от авангарда на работническата класа — комунистическата партия, която установява диктатура на пролетариата под формата на съветска власт до прехода от социализъм към комунистическо общество.
5. Социалдемокрацията е изиграла своята историческа роля, тя се е превърнала в слугиня на буржоазията, в нейна главна социална опора и следователно е главен неприятел на световното комунистическо движение.
Сравнително лесното овладяване на властта от болшевиките поради изключителната обстановка, създадена от световната война и от прехода на Русия към демокрация, като че ли потвърждава идеите на Ленин и му събира нови почитатели и в Русия, и вън от нея.
До 7 ноември 1917 г. тези изводи са предмет само на теоретични спорове в международното социалдемократическо движение което почти изцяло ги отхвърля. Но от 7 ноември 1917 г. тези догми се превръщат в държавна политика на Съветска Русия, в цели, които да се реализират от Комунистическия интернационал, и в опасност не само за международното социалдемократическо движение, но и за европейската и световната цивилизация. И животът отхвърля един след друг тези изводи, но чрез тях вече е създадена една нова политическа система, която изгражда нов тип общество — тоталитарното.