Записки по съвременна история 1918–1945
- Автор: Семков Милен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Записки по съвременна история 1918–1945». Краткое содержание книги:
Уставът на ОН съдържа 26 членове. Структурата на организацията е: Общо събрание на всички участници (всяка есен); Съвет, съставен от САЩ, Великобритания, Франция, Италия и Япония като постоянни членове и към тях се добавят и други държави; Постянен секретариат с генерален секретар, секретари и персонал. За седалище на ОН е избрана Женева, където е построен Дворец на нациите. Между най-важните членове на Устава са член 5 — за принципа на единодушие при вземане на решения от Общото събрание и Съвета; член 8 — предвижда намаляване на въоръженията; член 10 — задължава членовете на ОН да пазят срещу всяка агресия териториалната цялост и политическата независимост на членовете на ОН; член 11 — членовете на ОН да вземат необходимите в случай на подобна агресия мерки; член 12 — споровете и конфликтите между членовете на ОН да се разрешават чрез арбитраж или от Съвета, но ако все пак се стигне до война между тях, тя трябва да се обяви най-малко три месеца след произнасянето на арбитража или Съвета; член 14 — предвижда учредяването на постоянен Международен съд (който по-късно е избран в състав от 15 души с постоянно седалище в Хага); член 16 — в случай, въпреки всички опити да се избегне, на война, обявена от член на ОН, да се счита, че е обявил война на всички членове на ОН, а Съветът изключва от ОН агресора; член 17 — предвижда защита на член на ОН в случай на нападение от нечлен и вземане на необходимите мерки за разрешаване на военните конфликти между държави, нечленуващи в ОН.
Все пак, за да остави някакви илюзорни надежди сред унижените с мирните договори-диктати, член 19 предвижда възможност „от време на време“ Общото събрание да кани членовете си да преразгледат „договорите, станали неприложими“. Но тъй като съществува принципът на единодушието, промяна на границите е възможна само със съгласието на държавата, която отстъпва територии!
Най-обемистият член е 22 и в него с много думи се поставя въпросът за съдбата на колониите, които се оставят в ръцете на победителите чрез т. нар. мандатна система.
За осигуряването на по-голяма социална справедливост социалдемократическите партии успяват да накарат ОН да учреди Международно бюро на труда със седалище в Женева, което се занимава с всички проблеми на отношенията работник—работодател. Една от най-важните конвенции, приети от МБТ, е тази за въвеждането във всички страни на осемчасов работен ден. Между различните комисии, изградени към ОН, с най-големи надежди е посрещната Комисията по разоръжаването и е изпратена с най-големи разочарования.
Но най-голямо недоволство — залог за бъдещия провал на ОН, идва от отношението му към проблемите на малцинствата — проблем на милиони европейци (германци в Чехословакия и Полша, унгарци и българи в Румъния, българи в Сърбо-Хърватско-Словенско, Гърция и Турция и т. н.). Въпреки многобройните доказателства от страни като България за бруталното погазване на правата на малцинствата в съседните й страни, ОН се задоволява с обсъждания, проучвания, комисии с доклади, които не водят до подобряване на положението на малцинствата. С нерешителността и бездействието си, с поддържането като „свещено“ на статуквото, т. е. на несправедливи граници, ОН си подписва смъртната присъда въпреки по принцип правилната идея за мирното съжителство между държави и народи, въпреки многото уредени спорове и конфликти от второстепенно значение, въпреки полезната работа на много от специализираните му комисии (напр. по транспорта, хигиената и т. н.).
Между пропадналите проекти именно поради принципа за статуквото са и идеята, издигана от привържениците на движението „Пан Европа“ на австрийския граф Куденове-Калерги от 1923 г., и идеята на Бриян за Европейски федерален съюз от 1929 година.
Обществото на народите е безсилно да изпълни и задълже-нията, които произтичат от Устава. Япония напада Китай в 1931 г., Италия — Абисиния в 1935 година. Германия, Япония и Италия напускат доброволно организацията и открито подготвят война, а влизането на Съветския съюз в ОН през 1934 г. не променя действията в положителна за световния мир посока. Остава обаче един модел за изграждане на по-здрави основи на една бъдеща световна организация.
ПОЛИТИЧЕСКИ ФЕНОМЕНИ НА ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК