Сакралното и профанното

Поради тази причина Фараонът бил възприеман като бог Ра, победител на дракона Апопис, а неговите неприятели били идентифицирани със същия този митичен Дракон. Дарий се виждал като нов Траетаона, ирански митичен герой, убил триглав дракон. В юдейската традиция езическите царе приемали образа на Дракона: като Навуходоносор, описан от Йеремия (LI, 34), или Помпей в псалмите на Соломон (IX, 29).

Както ще видим по-нататък, Драконът е олицетворение на морското Чудовище, на първичната Змия, символ на космическите Води, на Сенките, на Нощта и Смъртта, с една дума, на аморфното и виртуалното, на всичко, което все още няма „форма“. Драконът е трябвало да бъде победен и насечен от божеството, за да може да се роди Космосът. От тялото на морското чудовище Тиамат Мардук оформил света. Йехова създал Вселената след победата си над изначалното чудовище Рахаб. Но тази победа на бога над Дракона трябва символично да се повтаря всяка година, защото всяка година светът следва да се създава отново. Както и победата на боговете над силите на Мрака, Смъртта и Хаоса, която се повтаря при всяка победа на общността над нашествениците.

Много е вероятно защитните съоръжения около селищата да водят своето начало от магическата защита; тези средства — ровове, лабиринти, укрепления и т.н. — са били изграждани по-скоро за да предотвратят нашествието на демоните и душите на умрелите, отколкото човешко нападение. В Северна Индия, по време на епидемия, описвали около селището кръг с цел да се попречи на демоните на болестта да проникнат вътре. В средновековния Запад градските стени били ритуално освещавани като защита срещу Демона, Болестта и Смъртта. Всъщност символното мислене не среща никаква трудност да уподоби човешкия враг на Демона и Смъртта. В крайна сметка резултатът от нападенията, демонични или военни, е винаги един и същ: разруха, унищожение, смърт.