Сакралното и профанното

От това следва, че всяко съграждане или изработване ползва като модел космологията. Сътворението на Света се превръща в архетип за всеки човешки творчески акт в която и да е област. Видяхме, че настаняването в дадена територия повтаря космогонията. След като откроихме космогоничната стойност на Центъра, сега можем по-добре да разберем защо всяко човешко настаняване повтаря сътворението на Света от една централна точка („пъпа“). По подобие на Вселената, която се развива от Центъра и се простира в четирите основни посоки, селището се организира около определена пресечна точка. В Бали, както и в някои области на Азия, когато подготвят строежа на ново селище, търсят естествено кръстовище, където перпендикулярно да се пресичат два пътя. Карето, затворено около централната точка, е imago mundi. Разделянето на селището на четири сектора, което впрочем предполага съответно разпределение на общността, кореспондира с делението на Вселената на четири хоризонта. В центъра на селището често се оставя празно място: там по-късно ще се издигне култовата къща, чийто покрив символично представлява Небето (понякога се отбелязва с върха на дърво или с образа на планина). На другия край на същата перпендикулярна ос се намира светът на мъртвите, символизиран от животни (змия, крокодил и т.н.) или от идеограми на сенките.

Космическата символика на селището се спазва и при изграждането на светилището или култовата къща. В Уаропен, Гвинея, „къщата на мъжете“ се намира в средата на селището: покривът й представлява небесният свод, стените й съответстват на четирите посоки на пространството. В Серам свещеният камък на селището символизира Небето, а четирите каменни колони, които го поддържат, пресъздават четирите стълба, крепящи Небето. Подобни схващания откриваме и при племената алгонкини и сиу: свещената колиба, в която се извършва инициацията, представлява Вселената. Покривът й символизира небесния купол, подът — Земята, стените — четирите посоки на космическото пространство. Ритуалното изграждане на пространството е подчертано от тройна символика: четирите врати, четирите прозореца и четирите цвята означават четирите основни посоки. Така че съзиждането на свещената колиба също повтаря космогонията.