Ловците

ПЕТ

Докато елегантният бял „Лиърджет 45XR“ рулираше по пистата, генерал Алън Нейлър наблюдаваше пилота. Познаваше го добре. Това бе майор Карлос Г. Кастило от американската армия. Нейлър забеляза, че полковник Джейк Торине от Военновъздушните сили на САЩ седи на мястото на втория пилот.

„Всичко се връзва, помисли си генерал Нейлър. Полковник от Военновъздушните сили е в ролята на втори пилот, а Чарли — един нищо и никакъв майор — се е настанил на мястото на пилота“.

Нейлър забеляза, че Кастило се надига от пилотското място и излиза от кабината. След миг вратата на самолета се отвори и Кастило застана на прага. Беше в цивилно облекло.

— Добро утро, господине — провикна се учтиво Кастило. — Бихте ли се качили на борда, господине? Сам.

„Вече дава заповеди на генерал с четири звезди, така ли стана? По дяволите!“

— Изчакай тук, Джак — нареди Нейлър на подполковника, неговия адютант, застанал зад него, тръгна към „Лиърджета“ и се качи по стълбите.

— Благодаря ви, господине — кимна Кастило, когато Нейлър влезе.

— Дано е нещо важно, Чарли.

— Прецених, че е важно, господине.

Нейлър огледа кабината. Вътре бяха насядали четирима мъже. Познаваше отлично Фернандо Лопес. „Лиърът“ бе собственост на една от компаниите на семейството.

Другите трима му бяха непознати. Един от тях бе от азиатски произход, другият бе афроамериканец със светла кожа, а третият приличаше на тийнейджър.

— Кои са тези господа, Чарли? — попита Нейлър.

— Специален агент Юнг от ФБР, господине — отвърна Кастило. — Специален агент Бритън от Тайните служби и ефрейтор Лестър Брадли от морската пехота.

— Добър ден, господине — обади се полковник Торине зад него.

— Здрасти, Джейк — обърна се Нейлър и стисна ръката му.

„Нито един от тях не ми се струва самодоволен, все едно са намислили нещо хитро. Май се чувстват неловко. Сякаш лудата операция, която са започнали, не е тръгнала по план“.

— Чакам, Чарли — каза Нейлър.

Кастило посочи задната част на кабината.

Отзад се виждаше нещо увито в чаршафи. В същия момент Нейлър се сети.

— Още едно тяло? — попита с леден глас той.

— Господине, това е трупът на сержант Сиймор Кранц — обясни Кастило. — Снощи бе убит по време на акция.

— С Какво?

— С гарота, господине — уточни Кастило.

— С гарота ли?

— Да, господине.