Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Тя зарея поглед към Зелената планина. Когато горещите и сухи ветрове задухаха из долината на Студената вода и въздухът над пелиновите храсти започнеше да трепти от жегата, на нея и се искаше да е там горе. Може би годината щеше да е подходяща за лагеруване край Мъхестото поточе. В мочурливата почва край него растяха папури. Годината бе влажна и комарите щяха да се появят на рояци. По високите места поне щяха да се спасят от част от тази напаст. Освен това там растеше и горичка от подалпийски ели. Мъзгата им можеше да се смеси с джоджен и планински риган, а сместа да се хвърли в огъня, за да прогони насекомите. Полученият черен дим можеше да се използва за обработка на дрехите и за пречистване на въздуха.
Така или иначе имаха нужда от повече дървена мъзга. Тя бе изгорила последната от запасите си, смесена с черна ралица, когато в дрехите и в косата на Корен се бяха появили въшки. Бяха опушили всичките си завивки и кожи, за да прогонят тази ситна напаст.
Котешка опашка извика за поздрав от края на лагера и спря колкото да влезе за малко в колибата на Борова шишарка. Излезе от там с мях за вода и започна да пие жадно. Взе водата със себе си, приближи се до Ларкспър и клекна при нея под сянката.
— Здравей, бабо. Доста дълго потичах.
— Е, най-сетне дните станаха топли за тичане. — Тя примигна; напоследък очите и смъдяха непрекъснато. Сигурно бе седяла прекалено дълго на дима от огньовете през целия си живот. — Рано се връщаш. Напълнихте ли торбите?
Котешка опашка изтри потта от широкото си чело и се загледа с присвити очи към пелиновите храсти.
— Повечето от нас. Другите вероятно ще тръгнат насам утре сутринта.
Ларкспър отпъди една муха.
— И какво друго?
Котешка опашка обгърна с мазолести ръце коленете си и премести тежестта на тялото върху петите си.
— Малкият крак мина покрай нас на път от лагера Трите устия — връщаше се при племето на жена си край Лошата вода.
— Е, и?
— Разтревожен е. — Котешка опашка изпусна дъха си, изразявайки безпокойство. — Детелината по цял ден говорела за омагьосване.
— В лагера Трите устия непрекъснато ги е страх от омагьосване.
— Знам. Но Малкият крак е израстнал там. Казва, че Детелината се страхувала дори повече от Зелен огън. Според него леля му почти се е побъркала. Изглежда, Херингът — мъжът на Звездица — е видял магьосник.
Ларкспър се напрегна.
— Видял го е?
— Поне така казва Малкият крак. Някой обикалял около лагера Трите устия. Намерили следи… а и Херингът казва, че е видял някого в пелиновите храсти.
— Но не е говорил с него? Не го е разпознал?
Котешка опашка направи гримаса.
— Не и според думите на Малкия крак. На него май не му се говореше много за това. Трябваше едва ли не да му изтръгваме думите. Неспокоен е и изглежда, че и той е малко уплашен. Знае какви приказки се носят за омагьосването в лагера Трите устия, но е живял достатъчно дълго и с клана на Костен пръстен и не е толкова суеверен. Най-лошото е, че който и да е бил този магьосник, той се е навъртал около лагера точно когато Зелен огън е умряла.
— Аха — изсумтя Ларкспър. Тя го погледна с крайчеца на окото си. — И какво още казва?
— Помниш ли онзи зелен пламък, който проряза небето? Кошничка загубила детето си точно по същото време. Малкият крак казва, че сега сестра му е в по-лошо състояние от Зелен огън и Детелината, взети заедно. — Котешка опашка не откъсваше поглед от прохладните хълмове на Зелената планина. — Детелината е решила да обвини Черната ръка в магьосничество по време на Сборището.
Ларкспър потърка лице с мазолестата си ръка.
— Това не би било добре. — Тя помисли малко. — Но нали никой не е разпознал Черната ръка.
Котешка опашка поклати глава:
— Никой не е видял нещо определено — поне това ми каза Малкият крак.
Ларкспър присви очи. Черната ръка щеше да дойде в лагера на Облите скали, преди да тръгне за Сборището. Това щеше да и даде малко време.
— Знаеш ли, ако някой открито обвини Черната ръка в магьосничество — особено по време на Сборището — мълвата за това ще плъзне с бързината на горски пожар. А той ще пътува с нас.
Котешка опашка подъвка устната си.
— Реших, че това е достатъчно важно, за да дойда и да ти кажа. Борова шишарка е разтревожена. Мислеше, че Черната ръка вече може да е пристигнал. Зная, че ще дойде тук.
Тя го изгледа замислено.
— Кажи си мнението, Котешка опашка. Винаги си разсъждавал трезво.
— Мисля, че каквото и да стане, Черната ръка ще си има неприятности. Едва ли някой ще се осмели да се нахвърли върху него на Сборището. Хората само ще говорят помежду си. Но лагерът Трите устия е доста влиятелен. Думата на неговите водачи се слуша. — Котешка опашка разпери ръце. — Винаги съм харесвал Черната ръка. Ако той каже на хората, че е изгубил Силата си, това до голяма степен ще намали страховете им.