Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
Преводът на Терйе на кодирания текст бе развълнувал Сира Магнус толкова силно, че трябваше да подтичвам след него, за да не изостана. Магнус отключи тежка метална врата в един от страничните коридори на Снорастофа, двамата прекосихме църквата и слязохме в музея, който се намираше в мазето.
Оригиналният ръкопис на „Сагата на Светия кръст“ бе изложен в стъклена витрина в дъното на музея. Сира Магнус отвори витрината и извади ръкописа.
— Снори написал сагата скоро след като се опълчил срещу крал Хакон, избягал от Норвегия и се върнал в Исландия — каза той.
— Текстът е спорен.
— Всичко, което Снори е писал, е спорно. Събитията, които той описва, са се случили преди векове. Може би досега сме възприемали разказите му погрешно. Не е ли възможно Снори да се е опитвал да ни каже нещо — без да го казва направо?
Сира Магнус пренесе книгата до една продълговата маса и се наведе над него. Той посочи трите символа: анкх, руна на Тир и кръст.
— Същите символи, които са изписани в кодекса. Виждаш ли текста в полето? Кратките допълнения встрани от основния текст? Същият почерк като в кодекса на Снори! Основният текст, инициалите и цветните илюстрации несъмнено са работа на писари. Но не е ли възможно самият Снори да е изписал добавките в полето? По правило, когато ръкописът се преписва, те се пропускат. Писарите, които преписват оригиналите, обикновено решават, че написаното в полетата не е важно.
6.
Двамата със Сира Магнус прекарахме целия ден и по-голямата част от вечерта, четейки оригиналния ръкопис на „Сагата на Светия кръст“. Четяхме го бавно и методично, дума по дума, буква по буква. Ако има едно нещо, което да обединява всички учени, то това е търпението. От време на време аз се обаждах на Терйе за съвет. Често се случваше Сира Магнус да възкликне от удоволствие, сочейки някоя красиво изписана буква или прекрасна алитерация.
— Виж! — извика той внезапно. — Текстът в това поле споменава Тордур Пелтека.
— Кой?
— Племенникът на Снори. Той обединил всички исландски вождове и станал толкова влиятелен, че крал Хакон трябвало да го повика в Норвегия, където Тордур се напил до смърт.
В друго допълнение се споменаваше за „свещената пещера“. Остатъкът от изречението бе изтрит с такава сила, че кожата бе станала почти прозрачна.
Свещената пещера?
7.
Беше почти девет часа, когато най-накрая успяхме да разбием кода.
Както обикновено, Терйе се оказа прав. Ключът за разбиването на кода бяха числата десет и седем. Започнахме от първата буква и след това заменихме всяка десета буква от основния текст със седмата буква надолу по латинската азбука, използвайки метода на Цезар. Така разкрихме следното послание:
Глас от гроба
1.
— Значи вие сте открили тялото на Сира Магнус?
Старши полицейският инспектор от Боргарнес изглежда така, сякаш е бил отхранен с развалена риба и рибено масло с изтекъл срок на годност. Всичко в него, очите, косата, кожата и гласът, е сиво и безцветно. Той седи зад подреденото си бюро, върху което грее снимка на госпожата и младшия старши полицейски инспектор, прегърнали малък пудел, който несъмнено се казва Бонзо. Инспекторът нетърпеливо потропва с пръст върху папката, отворена пред него.
— Да — отвръщам аз.
— Пълно име?
— Бьорн Белтьо.
— Норвежец?
— Да.
— Коя година сте роден?
— 1968.
— Професия?
— Археолог. Доцент в Университета в Осло.
— Каква работа сте имали в Снорастофа?
— Работих със Сира Магнус върху изследователски проект.
— Откъде сте сигурен, че неговата смърт е възникнала в резултат на убийство?
— Защото го открих да лежи мъртъв в горещия извор.
— Може да му е прилошало.
Старшият инспектор не е готов да приеме, че един добродушен божи служител може да бъде убит в Рейкхолт. Рейкхолт не е голям град. Малкото хора, които живеят в него, са мирни и праведни. Само туристи и учени посещават това изолирано от цивилизацията място, с неговата красива църква, музей и това, което е останало от фермата на Снори.
— Откраднали са нещо — казвам аз.
Той изучава лицето ми, което е бяло като тебешир. Очите зад дебелите стъкла на очилата ми са червени. Аз съм късоглед и нервен. Освен това съм неудобство за старшия инспектор. Виждам, че той не иска Сира Магнус да е бил убит. Едно убийство ще му дойде в много.