Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
Два пъти съм бил в психиатрична клиника. И двата пъти това ми бе от полза. Всъщност психиатрична клиника звучи твърде студено и безлично. Не използвам и думите „лудница“ и „санаториум“. Наричам заведението „клиника за нерви“. Моето собствено кукувиче гнездо. Там всички се чувстват по-добре, по-сигурни, под строго наблюдение и контрол.
Това също е част от мен.
Знам, че мога да бъда труден човек. Трудно ми е да правя това, което ми кажат. Най-вероятно това е причината да не съм професор, а доцент. Властта и правилата ме провокират. Другите хора ме провокират. Съществуването ме провокира.
Не съм лесен човек за съжителстване.
Имам полубрат, когото виждам рядко, и доведен баща, когото всячески избягвам. Той е моят шеф в университета в Осло.
Майка ми умря миналата година. Рак на лимфните жлези.
Преследвачите ми са изчезнали.
След няколко мили и едно плащане на пътна такса, пътят се разширява и асфалтът е нов. Магистралата до Рейкявик не заобикаля домове на феи. Изпитвам съчувствие към горките невидими създания, чиито домове са били разрушени от безмилостните булдозери, благодарение на обичта към правата линия, обща за всички инженери. Сега те се реят из пустошта, бездомни и самотни, главите им са пълни с мисли за отмъщение и планове за извършването на пакости.
Затова махвам през прозореца на колата си. Винаги симпатизирам на аутсайдера.
6.
Институтът „Арни Магнусон“, който помещава исландската колекция от ръкописи, се намира в най-затънтената част от университетския кампус. Повечето хора потреперват от смущение при вида на сивата безлична фасада като всяка университетска сграда. Аз винаги чувствам топла, светла радост: върнах се вкъщи.
Професор Тран Сигурдсон, доктор по философия, седи прегърбен зад бюрото си и изучава някакъв текст, а устните му се движат безшумно, сякаш произнасят молитва. Името и дългата му титла блестят върху бронзова плака, която заплашва всеки момент да падне от бюрото му. Когато почуквам върху полуотворената врата, той вдига глава, става и се ръкува с мен.
— Така, така — казва той, — моите съболезнования.
Когато Арни Магнусон върнал в Исландия древните ръкописи, след като бил посветил живота си на тяхното издирване и събиране, този ден бил обявен за национален празник. Малко преди да умре през 1730 г., Магнусон завещал цялата си колекция от ръкописи на Университета в Копенхаген. Едва през 1970 г. Исландия успя да си ги върне. Събитието бе предавано на живо по телевизията. Работници и деца си взеха един ден ваканция. Домакини, трудоваци, студенти и скитници се събраха на пристанището и зачакаха кораба Den Arnamagnceankse, носещ ръкописите, да пристигне в Рейкявик. Исландците знаят как да се грижат за това, което е тяхно.
— Има ли връзка? — пита Тран.
Вестниците бяха публикували безброй статии за убийството, но полицията не бе казала нищо за липсващите ръкописи.
— Откраднаха кодекса — отвръщам му.
— Имате ли копие?
Клатя глава.
Дълго време седим и обсъждаме какви тайни Снори може да е зашифровал в текстовете си. Обяснявам как ръкописът съдържа части, собственоръчно написани от Снори, което предизвиква скептична гримаса върху лицето на професора. След това му казвам за по-древната част от текста, написана с рунически символи. Чертая символите, които се повтарят на няколко места в ръкописа. Анкх. Руна на Тир. Кръст. Пентаграм.
Заедно се опитваме да открием смисъл.
— Анкх — казва Тран. — Йероглифът за египетската дума, означаваща „живот“. Символ на вечния живот и прераждането. Руната на Тир. Руническият символ от древната руническа азбука, който символизира старонорвежкия бог Тир. Християнският кръст. Crux ordinaria. Символ на християнството и мъченичеството на Исус. Пентаграмът. Петолъчка. Древен, свещен геометричен символ.
— Двамата със Сира Магнус обсъдихме теорията, че Снори е сложил тайни препратки и инструкции в сагите си.
— Пропуските и промените са нещо нормално за ръкописни преписи на оригинални текстове. Както и писането в полетата.
— Искате да кажете, че части от текста са били пропуснати?