Пазителите на Завета
- Автор: Егеланд Том
- Серия: Bjorn Belto #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Зорница Савчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Пазителите на Завета». Краткое содержание книги:
— Масоните не са съществували по времето на Снори.
— Точно така! Според мен това, че думите са тридесет и три, е един напълно случаен факт.
Той избухна в смях и разлисти ръкописа. Посочи текст, състоящ се от осемнадесет реда символи.
— Още безсмислици!
— Можеш ли да разбиваш кодове?
— Никак даже. Ти?
Поклатих глава.
— Но познавам човек, който може.
3.
Не мога да реша дали Терйе Льон Ерихсен е повече колега или приятел. Точно като мен, той е социална амеба. Освен това е лингвист и доцент в Института по лингвистика и скандинавистика към Университета в Осло. Работи върху изследователски проект, чиято цел е разделянето на старонорвежкия на норвежки, шведски, датски и исландски. С ръка на сърцето бих нарекъл Терйе гений по лингвистика. Разбиването на кодове е едно от неговите хобита. Когато беше на шестнадесет, той съвсем сам и без да се консултира с Томас Фелипес разгада кодовете, използвани в кореспонденцията между лежащата в затвора кралица на Шотландия Мери и нейните поддръжници.
Когато позвъних на Терйе и му обясних защо се нуждая от неговата помощ, веднага долових колко развълнуван бе той. Дума по дума, ред по ред, аз му прочетох шифъра на Снори. Сира Магнус ме гледаше с лукава усмивка, сякаш не вярваше, че някой наистина бе способен да разгадае средновековните кодове на Снори. Дори някой от моите гениални приятели.
4.
Спането без сънуване е почти като смърт, с единствената разлика, че се събуждаш. Има сутрини, когато отварям очи с душа, пълна със слънчева светлина и „Ромео и Жулиета“ на Прокофиев, свиреща от мобилния ми телефон.
— Страхотни новини! — изкрещя Терйе по телефона.
— Хмм? — изгрухтях, опитвайки се да изкашлям съня от гласните си струни.
— Разбих кода!
— Не ми казвай, че си се занимавал с това цяла нощ.
— Нямаш представа колко бе забавно!
— Забавно? — Притиснах телефона между ухото и рамото си и открехнах прозореца. Северноатлантическият вятър мигновено понижи температурата в стаята с около двеста градуса.
— Руническият код е праволинеен шифър C3. Цезар 3.
— Цезар 3?
— Шифърът на Цезар. Така наричат елементарния код, който Юлий Цезар използвал, за да обърка шпионите, когато пращал важни съобщения на своите генерали. Цезар заменял всяка буква с друга буква, която била на точно определен брой букви надолу по азбуката. C3 означава, че всяка буква в текста е заменена с буква, намираща се на четири места напред в азбуката. Така например A става D, B става E и т.н.
— Това означава ли, че имаш превод?
— Нали за това поиска моята помощ? Нека започнем с първия стих.
Той прочисти гърлото си и започна да чете:
— О — бе единственото, което успях да кажа.
— Не е ли страхотно?
— Ами… да.
— Не разбираш ли?
— Ами… не.
— Сагата на кръста…
— „Сагата на Светия кръст“. Последната сага, която Снори написал, преди да умре.
— Защото числото е магическо и числото е думата Господна. Думата Господна може да означава Десетте божи заповеди, например. Дървото на живота е препратка към Кабала и юдейския мистицизъм и означава проявлението на Бог на земята в десет стадия. И изгубените племена — какво друго може да означава това, освен десетте изгубени племена на Израел?
— Десет — казах аз, — числото десет, отново и отново.
— Бинго!
— А броят на тайнствата…?
— … е седем. Седемте тайнства. Сега разбираш ли?
— Съвсем не.
— Предполагам, че за теб е твърде рано сутринта. Колко е часът в Исландия? Текстът ти дава две числа — десет и седем!
— Да, това разбрах. Но после какво?
— Бьорн, ти наистина изключително бавно мислиш! За да разбереш посланието, трябва да търсиш в „Сагата на Светия кръст“, използвайки някаква комбинация от числата десет и седем.
— Комбинация от десет и седем?
Последната сага на Снори Стурлусон е най-слабо познатата и най-малко изследваната. Тя е написана като приказка или басня, което кара много учени да се съмняват дали наистина Снори я е написал. В сагата се разказва за тайнствения крал на викингите Бард, който заминал на пътешествие в Светите земи и откраднал кръста на Исус. Когато се върнал в Норвегия, той засадил кръста и скоро на мястото поникнала гора от кръстове. След това Снори описва как Норвегия била опустошена от кръстоносци, рицари тамплиери, членове на Ордена на хоспиталиерите и войни на папата. Смята се, че Снори написал „Сагата на Светия кръст“ през 1239 г., малко след като посетил Норвегия за втори и последен път. Той избягал от страната заради борбата за власт между Ърл Скуле и Хакон Хаконсон. Така са живели — и умирали — в онези времена.