Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
— Мисля, че ще е най-добре да не излизаш повече с нея.
Джейсън явно не очакваше такъв отговор. Обърна глава и ме погледна в очите.
— Какво разбра за нея? — сниши глас той.
Брат ми знае, че съм телепат, макар че никога не обсъжда това нито с мен, нито с когото и да било другиго. Веднъж дори скочи да се бие с някакъв мъж, който ме нарече ненормална. Но е наясно, че съм различна. Това впрочем не е тайна за никого. Но повечето хора предпочитат да си мислят, че това е безпочвен слух. А може би избират да вярват, че мога да чета чуждите мисли, но не и техните. Бог ми е свидетел, че всячески се старая да се държа така, все едно не ме залива порой от нежелани идеи, емоции, съжаления и обвинения, но понякога съм безсилна да ги спра и те просто се просмукват в мен.
— Не е за теб — казах аз и се загледах в огъня. — Не е като теб.
— Сигурен съм, че не е вампир — запротестира той.
— Не, не е вампир.
— Каква прекрасна новина — войнствено каза той и ме изгледа сърдито.
— Джейсън, когато вампирите излязоха на светло — когато ние с теб разбрахме, че те съществуват, след като десетилетия наред сме ги смятали за герои от страшните легенди — не си ли се питал поне веднъж дали в тези легенди няма и други реални герои?
Брат ми се бори с тази идея в продължение на минута. Знаех (защото го „чувах“), че с мъка потиска желанието си да я отхвърли категорично и да ме нарече луда, но просто не го направи.
— Ти знаеш със сигурност — каза. И не като въпрос.
Уверих се, че ме гледа право в очите и кимнах бавно и категорично.
— Ама че гадост! — изрече той с отвращение. — А така ми хареса това момиче. Истинска тигрица в леглото.
— Наистина ли? — втрещих се аз. Как е успяла да се превъплъти, без да е пълнолуние? — Добре ли си? — и в следващата секунда загрях, че брат ми се изразява метафорично.
Той зяпна насреща ми, а после прихна да се смее.
— Суки, странна жено! Да не би да си помисли, че тя наистина… — и тогава лицето му се вкамени. Усетих как тази абсурдна идея пробива дупка през защитния балон, който болшинството от хората сами надуват около мозъка си. Балонът, отблъскващ онези гледки и идеи, които се разминават с ежедневните им житейски нагласи и очаквания. Джейсън се свлече в бабиното кресло. — Ще ми се да не го знаех — тихо изрече той.
— Може би не съм се изразила съвсем точно относно това, което се случва с нея… с тигрицата ти… но, повярвай ми, нещо се случва.
След не повече от минута лицето му отново доби обичайното изражение. Да, типично за Джейсън: щом не може да смели новополучената информация, той просто я смотава някъде из дебрите на подсъзнанието си.
— Слушай, ти нали видя Хойт и момичето му снощи. След като тръгнали от бара, Хойт заседнал в канавката по пътя за Аркадия и трябвало да вървят пеша три километра, докато намерят телефон, защото умникът не се сетил да зареди батерията на мобилния си.
— Шегуваш се! — възкликнах аз като първа клюкарка. — Че как е вървяла три километра на висок ток?
Равновесието на Джейсън беше възстановено. Той ми сервира на тепсия последните градски клюки, после прие кока-колата, която му предложих, и накрая ме попита дали имам нужда от нещо.
— Да, имам — точно това смятах да го помоля, докато ми говореше. А колкото до новините, те вече ме бяха намерили под формата на неканени мисли от хорските глави.
— Ох, кой дявол ме караше да си предлагам услугите! — изстена той с престорен с престорен ужас. — Е, хайде, казвай.
— Трябват ми десет бутилки синтетична кръв и дрехи като за едър мъж — казах аз и той отново се ококори насреща ми.
Горкичкият Джейсън, заслужаваше да има за сестра някоя глупава кавгаджийка и куп племенници, които да му висят по крачолите и да го наричат „чичо Джейс“. Но вместо това имаше мен.
— Колко едър е този мъж и къде се намира в момента?
— Около метър и деветдесет е и в момента спи — отвърнах аз. — Предполагам, че е трийсет и четвърти размер в талията. С дълги крака и широки рамене — трябваше да погледна етикета на джинсите му, които все още се намираха в сушилнята на верандата.
— Какъв тип дрехи?
— Работни дрехи.
— Познавам ли го?
— Познаваш ли ме? — обади се дълбок глас.
Джейсън подскочи от мястото си и рязко се завъртя, сякаш очакваше да го нападнат. Великолепни рефлекси имаше брат ми, не може да му се отрече. Само че Ерик изобщо не изглеждаше заплашително — доколкото това би могло да се каже за вампир с неговите размери. Послушно беше облякъл кафявия плюшен халат, който му оставих в спалнята. Бях го купила специално за Бил и щом го видях върху тялото на друг мъж, сърцето ми се сви от болка. Но все пак трябваше да разсъждавам практично; Ерик не можеше да се мотае из къщи по червени бикини — или поне не в присъствието на брат ми.