Мъртви за света
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви за света». Краткое содержание книги:
Ерик е бил омагьосан от вещици и страда от пълна амнезия. Събратята му трябва да го скрият, преди вещиците да го намерят, и най-доброто място за това се оказва домът на Суки. Тя се съгласява да се грижи за него, защото се нуждае от голямата сума пари, която ще получи. Поради амнезията поведението на Ерик е коренно различно от преди — от властния, арогантен лидер и непоправим женкар не е останала и следа. Проявите на ранимост и нежност на новия Ерик го правят още по-неустоим за Суки и тя се влюбва в него.
Щастието им не продължава дълго, защото става ясно, че ще се наложи вампирите да влязат в битка с вещиците, а Суки ще бъде техен съюзник. Ще запази ли чувствата си Ерик, ако паметта му се завърне, и не е ли изправена Суки пред поредната раздяла, която ще разбие сърцето й?
Ерик се сепна и ме изгледа с изумление.
— Най-малко теб очаквах да видя тук — казах. — С Бил ли искаше да се видиш? Защото него го няма.
— Бил?
— Вампирът, който живее тук. Бившият ми приятел.
Той поклати глава. Отново започваше да изпада в състояние на абсолютен ужас.
— Не знаеш как си се озовал тук?
Той отново поклати глава.
Положих огромно усилие да образувам някаква мисъл. Но си останах само с усилието. Чувствах се капнала от умора. Мощният прилив на адреналин, обзел ме при вида на тичащата в мрака фигура, започваше да ме напуска. Стигнах до отбивката за моята къща, завих наляво и поех по алеята през тъмната, притихнала гора — по прекрасната ми, прясно асфалтирана алея, благодарение не на кого да е, а именно на Ерик.
И точно поради тази причина сега Ерик седеше до мен в колата, вместо да тича в мрака като гигантски бял заек. Точно защото бе имал благоразумието да ми даде онова, от което съм имала нужда. (Разбира се, той също искаше нещо от мен и месеци наред ме увещаваше да си легна с него. Но все пак се беше погрижил за алеята ми, защото аз имах нужда от това.)
— Пристигнахме — обявих аз, след като паркирах зад къщата и угасих двигателя. Слава богу, предвидливо бях оставила външната лампа включена, когато тръгвах за работа, така че да не ми се налага да се препъвам в тъмното.
— Тук ли живееш? — оглеждаше поляната, насред която стърчеше къщата ми, и видимо се притесняваше да излезе от колата.
— Да — казах аз с едва прикрито раздразнение.
Той ме погледна, но не каза нищо. Бялото около сините му очи светеше в тъмното.
— О, я стига — казах аз без капчица любезност. Излязох от колата и се качих по стълбите към задната веранда, която не заключвам, защото… хм, за какъв дявол да заключвам врата против комари на задната веранда? Заключвам обаче вътрешната врата и след като се борих с ключалката няколко секунди, докато я отворя, поляната се обля в светлина от лампата в кухнята, която също оставям включена.
— Можеш да влизаш — поканих го аз, иначе нямаше да прекрачи прага. Той се шмугна покрай мен, увит в плетения ми шал.
На ярката светлина гостът ми имаше още по-жалък вид. Едва сега забелязах, че босите му ходила кървяха.
— Ох, Ерик — въздъхнах аз, измъкнах от шкафа един леген и го напълних с гореща вода от мивката. Раните му щяха да заздравеят бързо, като при всеки вампир, но трябваше да ги почистя. Огледах джинсите му; от коленете надолу крачолите му бяха целите в кал.
— Събуй ги — наредих му аз, за да не ги намокри, докато мия краката му.
Ерик се подчини безропотно, без похотливи погледи или каквито и да било други знаци, че това му доставя удоволствие. Стараех се да не зяпам втренчено госта си и побързах да отнеса джинсите на задната веранда, за да ги пусна в пералнята на сутринта. Макар че, нека ви кажа, имаше какво да се зяпа! Ерик стоеше пред мен само по бельо, и то какво бельо, майчице мила — тесен яркочервен слип, тип бикини, които сякаш минаваха експериментален тест за разтегливост на материята. На това му се вика изненада! Голяма изненада. Бях виждала бельото на Ерик само веднъж досега — точно един път повече, отколкото трябваше — и тогава той носеше копринени боксерки. Не съм предполагала, че мъжките предпочитания по отношение на бельото могат да се променят толкова бързо.
Без да се перчи и без да обели дума, вампирът отново уви бялото си тяло в плетения шал. Хммм. В този момент окончателно се убедих, че Ерик наистина не е на себе си. Нямах нужда от други доказателства. Ръстът на Ерик надхвърля метър и осемдесет и всеки сантиметър от беломраморната му снага представляваше съвършено великолепие. И той го знаеше много добре.
Посочих към един от кухненските столове с твърда облегалка. Той послушно го донесе и седна. Поставих легена на пода, коленичих пред него и внимателно потопих краката му във водата. Ерик изстена; очевидно водата бе твърде гореща дори за вампир. Донесох течен сапун и чиста кърпа от шкафа под мивката и се залових да мия краката му. Не бързах. Имах нужда от време, за да обмисля следващите си действия.
— Беше сама навън посред нощ — колебливо изрече той, сякаш опипваше почвата.
— Прибирах се от работа, както личи и от дрехите ми — носех зимната си униформа: бяла блуза с дълъг ръкав и лодка деколте, с бродиран надпис „Бар Мерлот“ над лявата гърда, както и черен спортен панталон с широки крачоли.
— Жените не бива да се мотаят сами толкова късно през нощта — неодобрително отбеляза гостът ми.
— Говори ми.
— Ами… жените са по-уязвими и представляват по-лесна мишена за атака в сравнение с мъжете, затова…
— Не, нямах предвид буквално. Но иначе съм съгласна с теб. Чукаш на отворена врата, дето се вика. И без това не исках да съм на смяна точно тази нощ.